Как да си помогна сам, за да ми помогне и Бог?

   Възможно ли е да се злоупотреби с нещата, които разбираме частично, защото Библията казва:

„Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава |ще видим| лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат”.

                                                                       /1 Кор. 13:12/

   Огледалата в древността са представлявали полирана метална повърхност и са отразявали неясен образ.

 „Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?

   Този, който наставлява народите, няма ли да порицае?  |Той е| този, който учи човека на знание!

   ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета”.

                                                                       /Псалм 94:9-11/

„А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо така, както трябва да познава”.

                                                                      /1 Кор. 8:2/

   Ние не можем да надскочим себе си. Не можем да знаем всичко. Можем да бъдем обогатявани във всяко едно отношение спрямо Бога в Христос защото:

„В Исус Христос обитава телесно цялата пълнота на Божеството”.                                            /Кол. 2:9/

„и в Него са скрити всички съкровища на мъдростта и на познанието”                                             /Кол.2:3/

   Дали може да си помогне човек сам, за да му помогне и Бог? – На този въпрос би могло да се отговори с аналогия.

   Ако един кораб отплава от едно пристанище за да отиде до друго определено пристанище ще трябва да има капитан и навигационни карти, които да помогнат на кораба. В противен случай, ако няма капитан, кораба при включени двигатели ще отплава в морето без посока и няма да стигне до никъде, като по-вероятно е да претърпи корабокрушение в някоя самотна скала, остров или друга суша, а може и да си плава така в морето до изчерпване на горивото.

   Въпроса в заглавието може да бъде зададен по друг начин. Преди това трябва да се запитаме дали сме автономни? Ние като хора сме самостоятелни, независими и сами сме управители на живота си. С това отговаряме на въпроса за автономност.

   Добро ли е за едно човешко същество да бъде независимо спрямо Бога, ако приемем, че Бог е Твореца, а човека е творението? – Ако отговорим, че е добро, това означава същото като аналогията с кораба, който е без капитан. Добро ли е на кораба да няма капитан? – Да, добро е. Дали това звучи да е добро.

   Нека ти помогне Бог, за да си помогнеш и сам.

   Може би така звучи по-правилно. Бог предлага помощта си. Той не дава навигационна карта за да се оправяш сам. Все едно навигационната карта без капитан да се оправи с направлението на кораба. Как ще стане това? – Няма как.

   Ако Бог е Капитана на твоя живот, тогава Той знае. Ако корабът е живо същество, тогава Капитанът дава насоката и корабът пожелава или не пожелава да бъде насочван. Капитанът иска да закара кораба в небесното пристанище. Корабът обаче може да поиска да акостира само на други земни пристанища през които преминава маршрута и които си имат своето излъчване и красота, но не иска да бъде заведен там, където не може да си представи, че ще стане нещо повече от кораб.

   Библията ни предупреждава:

 „И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?”                                                                 /Лука 16:12/

   Ако тук не се научим да се доверяваме на Бога в Христос, тогава как ще можем да живеем в един друг свят, където правдата боде за неправедните.

„Защото, кой те прави да се отличаваш |от другиго?| И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?”

                                                                                  /1 Кор. 4:7/

   Всичко ни е подарено и всичко сме получили в дар. Това означава, че ако наистина това е вярно, тогава то не е наше, а е чуждо. В тази връзка можем да бъдем само настойници на това, което ни е поверено. Ако не се научим да сме верни в чуждото, кой ще ни повери нашето.

 „Зная и в оскъдност |да живея|, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в |тайната да мога да живея| и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност. Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва”.

                                                                             /Филип. 4:12,13/

   Ако има стъпала в познанието, тогава апостол Павел, чрез тези стихове ни дава пример къде се намира. Всеки човек може да стигне до по-горно стъпало и да продължи да се качва по стъпалата на съвършенството.

 „И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие”.                             /Филип. 3:15/

   Бог помага и Той може да направи много повече отколкото молим или мислим. Бог открива волята Си, и неговата заповед е вечен живот, чрез вяра в Неговия Син.

   Бог поема инициативата за нашето спасение, а ние откликваме или не откликваме. Ако откликнем, тогава може да се каже, че сме си помогнали, защото Бог ни е помогнал, като ни е поставил в началото на спасението. Пътя на спасението, по който трябва да вървим е помощта, която ние оказваме на себе си.

„И ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

Но ако ти предупредиш праведника, за да не греши праведникът, и той не съгреши, непременно ще живее, защото е приел предупреждение, а ти си избавил душата си”.                                                                 /Езекиил 3:20,21/

 „Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:...  време за мълчане и време за говорене;...”                                               /Еклис. 3:1,7б/

   Бог не иска ние да сме роботи и Той работи против нашите предрасъдъци, които ни заробват. Имаме изкривена представа за всичко. Бог така прави нещата, за да се чудим ние.

 „Защото, понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите”. /1 Кор. 1:21/

„Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ — по-силна от хората”.             /1 Кор. 1:25/

   За да живеем без да попаднем в задънена улица, ние си правим правила, ритуали и мисловни схеми. Без тези неща не можем, понеже сме станали нечувствителни за Божията правда. Бог ни предлага Себе Си и нищо повече. Неговия закон е добър но не може да бъде изпълняван от човека, защото човекът няма силата за това.

 „Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, |го извърши| Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,

за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух”.              /Римл. 8:3,4/

   Ходенето по Дух не е като ходенето по плът. Първото означава свобода, любов, мир, радост, истина. Второто означава робство или псевдосвобода, престорена радост, човешка любов, временен мир, изкривена истина. Да се ходи по Дух е както да се учи едно бебе, когато прохожда. Когато човека расте, той продължава да върви и като стане пълнолетен може да отива където пожелае, защото Бог е Негов Баща и има жива връзка както Баща и Син.

„Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко,

а е под настойници и управители до назначения от бащата срок.

Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения /елементи, стихии/ на света;

но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона,

за да изкупи онези, |които бяха| под закона, за да получим осиновението.

И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!

Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то |си| Божи наследник чрез Христос.

Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по природа не са богове;

а сега, като познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново назад към слабите и безпомощни първоначални учения |неща|, на които отново желаете да робувате?

Вие наблюдавате дните, месеците, времената и годините.

Боя се за вас, да не би да съм се трудил сред вас напразно”              

                                                                              /Гал. 4:1-11/

   Човечестовото узрява до момента, в който ще бъде подготвено за второто идване на Исус Христос. Някои ще Го посрещнат с радост, други със страх. Злото е оставено да расте, докато достигне пълнота за да бъде премахнато. Кулминацията на това зло беше разпъването на Божия Син на кръста при първото Му идване. Той се остави да бъде разпънат, за да демонстрира любовта си към нас.

„Защото тайната на беззаконието вече действа, |но не се открива| само докато не се отдръпне Онзи, който сега я възпира;

и тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Иисус ще премахне с дъха на устата Си и ще унищожи с явлението на пришествието Си,

|този|, чието идване е според действието на Сатана, |съпроводено| с всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

и с всичката измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха любовта на истината, за да се спасят.

И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват |на| лъжата,

та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение в неправдата”.

                                                                       /2 Сол. 2:7-12/

Истинският въпрос е не защо Бог не помага на някои, а защо Бог помага на някои, понеже никой не заслужава да му се помогне. Бог възлюби света докрай. Личното взаимоотношение на човека с Бога е крайно наложително и е единствената помощ, която всеки от нас може да си окаже. Бог кани. Той предлага нещо съществено за нас и единствено, което ни поставя до Самия Него в небесни места.

   Бог помага, защото природата Му е такава. Падналата човешка природа само може да приеме тази помощ. От човешка гледна точка приемайки помощта ние признаваме своята зависимост. Ние сме призовани да имаме Божията гледна точка. Истинската независимост е зависимостта ни от Бога. Локомотивът тегли вагоните. На вагоните може да им се помогне да стигнат до определената гара.

използвани стихове:  1 Коринтяни  13:12; Псалм 94:9-11; 1 Коринтяни 8:2; Колосяни 2:9; 2:3; Лука 16:12; 1 Коринтяни 4:7; Филипяни 4:12,13; 3:15; Езекиил 3:20,21; Еклисиаст 3:1,7б; 1 Коринтяни 1:21,25; Римляни 8:3,4; Галатяни 4:1-11; 2 Солунци 2:7-12

Възпитание, Наказание, Дисциплина

 "Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва отрано."  
                                                                                                                                /Пр. 13:24/
 "Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш."
                                                                                                                               /Пр. 19:18/
  "Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее."
                                                                                                                               /Пр. 22:6/
  в пътя, по който трябва да върви - според неговите наклонности


 "Безумието е вързано в сърцето на детето, |но| тоягата на наказанието ще го отдалечи от него."
                                                                                                                               /Пр. 22:15/


  "Не задържай наказанието от детето, защото, |ако и да| го биеш с пръчката, то няма да умре. Ти ще го биеш с пръчката, но ще избавиш душата му от Шеол."
                                                                                                                              /Пр. 23:13,14/
  "Шеол" - царството на мъртвите


 "Пръчката и изобличението дават мъдрост, а дете, оставено без грижа, засрамва майка си."
                                                                                                                              /Пр. 29:15/


  "Поправяй сина си, и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти."
  
                                                                                                                              /Пр. 29:17/
  
"Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.

 "Почитай баща си и майка си" – което е първата заповед с обещание –

  за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.

  И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в Господното възпитание и наставление."

                                                                                                                               /Еф. 6:1-4/


  "Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен."
                                                                                                                               /Пр. 15:5/


  "Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си."
                                                                                                                               /Пр. 15:20/


  "Удари, които нараняват, очистват злото; и удари — най-вътрешните части на тялото."


                                                                                                                               /Пр. 20:30/


  "Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него."
                                                                                                                               /Евр. 12:11/


  Използват се думите тояга, наказание, пръчка, възпитание, поправяне, изобличение. Целта на всичко това е избавяне от злото в човешкото сърце и мъдрост за живот.
Интересно е че има инструмент като пръчка или тояга. Ако няма инструмент, няма да има и наказание. Има опасност наказанието да стане самоцел. Тоест дали бащата възпитава сина си, защото е загрижен за него и от любов към него, или го наказва, за да излее гнева си върху него не е без значение и трябва да се прави разлика между едното и другото. Ако инструментът се превърне в цел, а не по предназначение да служи за постигане на целта е също зло. Трябва да се знае какво искаме от детето и то да разбира посланието ясно, а не да остава в неразбиране и недоумение. Ако няма справедливо отношение, няма да има и справедливо наказание, което ще изпълни волята на бащата. Гневът не е добър съюзник. Наказанието трябва да бъде с мярка, в ясни граници, за да изпълни предназначението си. В противен случай, ако детето не може да бъде удържано като малко, колко повече, когато порасне.


"Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава."
                                                                                                                               /Изход 20:12/


 "Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви."
                                                                                                                               /Изход 21:15/


  "Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви."
                                                                                                                               /Изход 21:17/


   "Да се боите всеки от майка си и от баща си и да пазите съботите Ми. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог."
                                                                                                                               /Левит 19:3/


  "Всеки, който прокълне баща си или майка си, непременно да се умъртви; баща си или майка си е проклел — кръвта му да бъде върху него."
                                                                                                                                /Левит 20:9/

  "Проклет онзи, който презира баща си или майка си! И целият народ да каже: Амин!"


                                                                                                                                /Второз. 27:16/


  "Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си,

 защото те |ще бъдат| благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти."

                                                                                                                              /Пр. 1:8,9/

"Послушайте, деца, бащина поука и внимавайте, за да знаете разум,

понеже ви давам добро учение — не оставяйте наставлението ми.

Защото |и| аз бях син на баща си, гален и единствен на майка си,

и той ме наставляваше и ми казваше: Нека сърцето ти държи думите ми! Пази заповедите ми и живей!"

                                                                                                                     /Пр. 4:1-4/

"Сине мой, пази заповедта на баща си и не отхвърляй закона на майка си."

                                                                                                                     /Пр. 6:20/

"Мъдър син радва баща |си|, а глупав син е тъга за майка си."

                                                                                                                     /Пр. 10:1/

  "Който съсипва баща |си и| прогонва майка |си|, е син, който нанася срам и позор."

                                                                                                                     /Пр. 19:26/

   "Който кълне баща си или майка си, светилникът му ще угасне в най-мрачната тъмнина."

                                                                                                                    /Пр. 20:20/

   "Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее."

                                                                                                                   /Пр. 23:22/

    "Който краде баща си или майка си и казва: Не е грях! — той е другар на разбойника."

                                                                                                                   /Пр. 28:24/

     "Има| поколение, което кълне баща си и не благославя майка си."

                                                                                                                    /Пр. 30:11/

      "Око, което се присмива на баща |си| и презира покорството към майка |си|, гарваните на потока ще го изкълват и малките орлета ще го изядат."

                                                                                                                    /Пр. 30:17/

Последствията от едно невъзпитание могат да бъдат ужасни за родителите, защото става ясно от стиховете, че един човек, който кълне или ограбва или съсипва или презира или удря или злослови или се присмива на родителите си, не е бил възпитаван в Господното възпитание. Той се е превърнал в звяр.

  



                                                                                                                                      

Трите големи идола в човешкото сърце

1/ Страх - Който се страхува от човеци, все едно си слага примка на врата. Страх да не бъдеш наранен от това, че някой те е сложил в определена категория на своето мислене, защото например не си такъв, какъвто трябва да бъдеш, според неговия критерий за добро и зло. Страх да не бъдеш отхвърлен, което сочи към следващия идол.
2/ Лицемерие - Да се представяш като такъв, какъвто не си. Да се преструваш на повече от това, което ти е дадено. Да не си наясно кой си, по кой път вървиш и в каква посока.
3/ Егоизъм - Понеже няма цел, има само тук и сега. Егоизмът е цар в настоящия момент. Аз искам нещо, което заслужавам. Аз искам нещо, което ми принадлежи по право. Аз искам, аз мога, аз знам. Всичко е "АЗ".
Тези идоли са преплетени един в друг и техните изисквания към човека са за смърт. Всеки жив човек ги има в сърцето си. Никой не може да ги победи със собствени усилия. Само този, който има очи би ги видял и би извикал за помощ. Бог се отзовава на допускащите го за помощ. "Който има уши да слуша, нека слуша".

Криза

За кризата в света (Писмо до свещеник К.)

Никола Велимирович

През 1929 г. след борсовия крах в Ню Йорк светът е разтърсен от глобална икономическа криза, продължила до средата на трийсетте години. Като срива из основи икономиката на САЩ  и развитите страни от Западна Европа, кризата  довежда до упадък и стопанския живот на много други страни. Десетки милиони хора загубват работата си, оказват се под прага на бедността, парализират се производството, търговията, строителството, затворени са хиляди банки… Размишленията за тази икономическа катастрофа, изложени в едно от писмата на светителя Никола Сръбски (Велимирович), днес придобиват особена актуалност.

Питаш ме, Божи човече, откъде произхожда сегашната криза и какво означава тя. Кой съм аз, че искаш да узнаеш от мен такава велика тайна? Св. Григорий Богослов е казал: "Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието." И макар да смятам мълчанието за по-високо от всяка реч, от любов към теб ще ти напиша какво мисля по този въпрос.

Думата криза е гръцка (κρίσις) и означава "съд". В Свещеното Писание тя се употребява многократно. Например псалмопевецът казва: „Затова нечестивците не ще устоят на съда” (Пс. 1:5 СИ). Другаде добавя: „Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея” (Пс. 100:1 СИ). Сам Спасителят казва, че „Отец ... целия съд предаде на Сина” (Йоан 5:22 СИ) и по-нататък продължава: „Сега е съд над този свят” (12:31 СИ). И св. ап. Петър в първото си съборно Послание пише: „Защото време е да почне съдът от Божия дом” (4:17).

Замени думата "съд" с "криза" и чети: "Затова нечестивите не ще устоят при криза... Милост и криза ще възпявам... Господ изпраща криза на всекиго... Сега е криза над този свят... Време е да почне кризата от Божия дом."

До неотдавна европейските народи употребяваха вместо "криза" думата "съд", когато ги постигаше някакво нещастие. Сега старата дума е заменена с нова, разбираемата - с неразбираема. Когато настъпваше суша, хората казваха: "Съд Божи!" Щом дойдеше война или мор, пак: "Съд Божи!" Случеше ли се наводнение, земетресение, нападнеха ли скакалци нивите, отново: "Съд Божи!" Това означава криза, предизвикана от засушаване, наводнение, война, мор и т.н. И сегашните финансови и икономически несгоди народът разбира като съд Божи, но не ги нарича съд, а криза, та бедата да стане по-голяма чрез неразбирането й. Когато се употребяваше разбираемата дума „съд”, беше известна и причината за настъпилата беда. Известен беше и Съдията, Който е допуснал тази беда, и най-сетне известна беше целта, с която тя е допусната. А откакто започна да се употребява думата „криза”, никой не може да обясни нито защо, нито от кого, нито за какво е допусната тя.

Тази е единствената разлика между днешната криза и кризата, причинена от суша, наводнения, войни, глад, нападения на скакалци и други бедствия.

Питаш ме за причината на сегашната криза или, по-точно казано, на сегашния съд Божи. Тя винаги е била една и съща: човешкото богоотстъпничество. Именно грехът на богоотстъпничеството е породил тази криза и Бог я е допуснал, за да се опомнят хората, да станат по-духовни и да се върнат при Него.

За съвременните грехове подобава и съвременна криза. Наистина Бог използва съвременни средства, за да накаже съвременните хора. Той удря по банките, борсите, финансите и валутата. Преобръща масите на менячите на пари по целия свят, както някога в Йерусалимския храм. Създава небивала паника сред търговците и менячите и те се надигат, борят се, вълнуват се, плашат се. И всичко това само и само да се пробудят и опомнят гордите глави на европейските и американските мъдреци. Лишени от материална осигуреност, те биха мислили повече за своите души, биха осъзнали своите беззакония и биха се поклонили на Всевишния, живия Бог.

Дълго ли ще продължи кризата? Докато не се промени духът на хората, докато гордите виновници за тази криза не се преклонят пред Всемогъщия, докато хората не се досетят да преведат неразбираемата дума "криза" на своя език и не възкликнат с въздишка на покаяние: "Съд Божи!”

Казвай и ти, честни отче, "съд Божи" вместо "криза" и всичко ще ти стане ясно.

Привет и мир от Господ! 

Език

                         Кой е научил хората да говорят?

                                             /от книгата на Боян Янков – „Тайните на естествения ителект”/

   „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”                   /Йоан 1:1/.

   Съвременния човек без колебание би отговорил на този въпрос – хората са се научили на това сами. Нали и детето само се учи да говори, ако се отглежда в говореща среда. А когато такава среда не е  съществувала? Тук ще ни отговорят, че нещата са се развили постепенно, по пътя на еволюцията.

   Отначало човекът-неандерталец или кроманьонец – е издавал само нечленоразделни звуци – междуметия, звукоподражания. Постепенно хората измислили и други думи, с които да означават най-употребяваните предмети.

   Много интересно, как са се договорили всички от едно племе да означават едно нещо по еднакъв начин, когато още не е имало език? Или може би всички са произхождали от една и съща пещера?

   После се появили и глаголите, причастията и даже съществителни за отвлечени понятия като любов, радост, вяра, и т.н.

   Вероятно налагането на тези понятия е било още по-трудно, защото пещерата е станала многобройно племе, което се е разселило на значителна територия. Сигурно са били организирани специални езикови курсове от шамана или старейшината на племето. Интересно каква ли е била методиката на обучение, като се има предвид ниската степен на абстрактно мислене на тези диваци?

   И така, от поколение на поколение езикът, тръгнал от НУЛА, се обогатявал все повече и повече. Така мислят привържениците на редица теории за естествения произход на езика, които водят началото си от Дарвиновата теория за произхода на човека и умствените му способности. В крайна сметка маймуните се очовечили и проговорили!

   Но защо горилите и шимпанзетата са така изостанали, че все още не говорят, макар че съществуват откакто и човекът, и са толкова близко генетично до него? На този въпрос ни отговарят, че те нямат необходимите мозъчни невронни структури, които да обезпечават езика и логическото мислене. Това е напълно вярно! Но нали и предците на човека са нямали тези структури, а после те са се появили у тях – кой знае защо, и как? Или може би тези структури са някаква мутация-чудо и са се появили преди езика? Привържениците на мутационния механизъм на наследствеността нямат друг избор, освен да вярват на такава хипотеза.

   Говорните способности са извънредно сложен апарат, който вероятно зависи от хиляди гени. Вероятността те да се появят чрез една единствена или множество последователни мутации в последователни поколения е една и съща, защото това са независими събития. Тази вероятност е практически равна на НУЛА и това лесно може да се докаже. И половото размножаване, и отборът тук нищо не могат да помогнат – става дума за фунадаментален механизъм, много по-сложен от физическите органи на тялото. Остава да приемем, че човешкия мозък е започнал да се учи да говори в този си вид, в който е и днес; това е най-правдоподобното предположение.

   И тогава отново ще зададем въпроса – кой е научил хората да говорят? Приноса на самите хора в развитието на езика е неоспорим. Само че, този принос, изглежда да е повече в областта на хаоса и ентропията, отколкото да е конструктивен принос. Само от време на време бележити хора, се заемат да внесат ред в езиколия хаос, като създават нови удачни  думи, въвеждат граматични и правописни правила,  както това е станало у нас през епохата на националното Възраждане с участието на такива хора, като Иван Вазов, Иван Богоров...

   Ето какво говори Библейския разказ:

 „ А по цялата земя имаше един език и един говор.

    И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там.

    И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан.

    И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх           |да стига| до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

    А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.

    И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е |само| началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.

    Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.

    Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.

    Затова той се нарече Вавилон/объркване или бъркотия/, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя”                     

                                                                      /Битие 11:1-9/.

   В по-късната история на човечеството също виждаме как единния език на даден народ или племе се е разпадал на множество диалекти, които после се оформяли в отделни езици. В тези езици се примесвали и думи и форми от други местни езици, но това едвали може да се счита за „сливане” на езиците. Така са се оформили например езиците от съвременната индоевропейска група – славянски, романски и германски. Например френския език е възникнал като един от говоримите диалекти на т.нар. вулгарен латински в Галия, със силен и решаващ примес на местния галски език.

   Деструкцията на езика при неговата многовековна употреба прилича на износването на една машина при експлоатацията й от неуки хора /нали такива са и повечето от потребителите на езика/. Изпадналите болтове се подменят със случайни бурми, събрани кой знае къде. Пукнатините се залепват с грозни лепенки. Всичко, което изисква мислене и съсредоточване се изхвърля. Първоначалния ярък смислов заряд на думите се губи. Появяват се огромен брой нови, нескопосно измислени думи. Речниковия баласт расте, но това е за сметка на граматическото богатство и прецизност, които спадат. Изчезват богатите някога падежни форми, намалява броят на глаголните времена, употребявани говоримо. Това се отнася например за всички западноевропейски езици, от които изглежда английският се е отдалечил най-много от своите корени. Но и френският език не е това, което е бил преди столетия. От славянските езици този процес е отишъл най-далеч в българския, което е твърде загадъчно за обяснение. Всички славянски езици, повече или по-чалко, пазят падежните си форми, докато в нашия език те са почти напълно изчезнали. Останки от тях има само в личните местоимения, досущ както при френския и английския. Езиковедите наричат това „аналитичен език”, за разлика от старите „синтетични езици”. Но дали аналитичния език е, и може да бъде повод за гордост?

   Човек се учудва на богатството и сложността на древните езици. Например всички абстрактни философски и математически понятия, използвани от нашата наука и цивилизация, са измислени от гърците преди повече от 2 600 г. Римляните са ги взели и превели на латински едно към едно. Още по-голямо философско богатство представлява древният санскритски език, употребяван още преди ІІІ-ІV хилядолетие пр. Хр. За всяко от понятията, като космос, душа, материя, Бог и т.н. в този език съществуват по 10-20 думи, всяко с различни нюанси. Да не говорим, че на санскритски има огромен брой философски и научни термини, които са непреводими и нямат еквивалент нито на гръцки и латински, нито на съвременните европейски езици. Те са позволявали на древните брамини да говорят за неща, които за европееца са си останали terra incognita.

   Добре, да приемем, че езикът е възникнал от нула и е създаден от първите хора. В такъв случай богатството на езика /граматическо и смислово/ във функция от времето достига от нула някакъв максимум може би преди 3-4 хиляди години /може и много по-отдавна/ и след това върви към някакъв упадък чак до наши дни; към някаква трудно определима вулгаризация, маскирана с растежа на лексиката – море от научни и наукообразни термини. Развитието на граматиката – морфология и синтаксис – е напълно регресивно.

   Но какво означава този максимум на езика? Нима това не е и някакъв връх в развитието на човешката мисъл и въобще на цивилизацията? Може би, в определен смисъл. Ние сме свикнали на непрекъснатото превъзнасяне на нашата техническа цивилизация с нейните пушещи, вонящи таратайки, отвратителни асфалтови джунгли и перфектни оръжия за масово унищожение. И по навик си представяме развитието на човечеството като непрекъснат победоносен ход – напред и все напред.

   А може би в действителност няма никакъв максимум, а кривата просто плавно спада, започвайки от една начална константна стойност. Хипотезата за това, че езика е имал в самото начоло една сложност, която постепенно преминава към деградация е много вероятна и доказателството сигурно няма да закъснее. Косвено доказателство на това схващане е ентропията, която обхваща всичко в живата и неживата природа.

   Но да се върнем към проблема за произхода на езика. За древните този въпрос е имал еднозначен отговор – хората са създадени от Бога като говорещи същества и следователно езикът е Божие творение. Нещо повече – Словото, тоест Логосът, това е самият Бог. „В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото бе Бог”.

   Но ако вярата, че Бог е създал хората, като говорещи същества, бъде възприета по неправилен начин, това може да доведе до скандални грешки. Ще приведем примери за това:

   В стари времена са правени така наречените „царски експерименти”. Тогава хората са вярвали, че детето, макар и лишено от общуване с говорещи хора в най-ранна възраст, все пак ще проговори, и то на някакъв най-древен език, който е даден направо от Бога. За да докажат тази теза, някои владетели са заповядвали да изолират малки деца от света на говорещите до достигане на възраст от 3-4 години, когато всяко нормално дете вече говори. В края на този период децата са били проверявани лично от царя. Но какви са били резултатите?

   Най-стария разказ за такъв случай се намира в „История” на Херодот. Касае се за египетския фараон Псаметих, който искал да провери дали египтяните са най-древния народ на земята. Някои твърдели, че фригийците са още по-древни. Затова Псаметих заповядал да дадат две новородени деца за отглеждане на един козар в планината. На козаря било забранено да произнася каквато и да е дума в тяхно присъствие. След две години, разказва Херодот, царят лично дошъл да нагледа децата и щом влязъл в колибата, те паднали на колене пред него, изговаряйки думата „бекос”. Справката показала, че това е фригийска дума, която значи „хляб”; следователно, заключава Херодот, фригийския език е най-древния на земята.

   В средните векове /XVІ век/ подобни опити са правили британският крал Джеймс ІV Шотландски и монголският владетел Хан Акбар. Англичаните вярвали, че Божият език е древноеврейският, като се позовавали на Библията. Според летописците експериментът на крал Джеймс е бил рядко успешен и опитните дечица заговорили на доста правилен древноеврейски. Здравият разум обаче се отнася с голямо съмнение към тези твърдения.

   Резултатите на Хан Акбар били обратни. При този Хан експериментът е траял 12 години. През това време спорели на какъв език ще проговорят децата. При хана имало всякакви учени – араби, индийци, евреи, халдейци и даже европейци знаещи латински и древногръцки, и всеки настоявал, че неговия език е даден от Бога. Индийците предполагали, че най-древен е санскритският, който при тях играе ролята на латинския за Европа. Но когато децата се представили на хана, всички установили, че те изобщо не говорят никакъв език – вместо това си служели с жестове научени от немите жени, които ги отгледали. Очевидно експериментът е бил по азиатски жесток, но написаният отчет за него поне е честен и достоверен.

   Подобни са и резултатите при деца, които по игра на случая попадат много малки в диви местности и биват отгледани от животни. След известна възраст такива деца почти не могат да се опитомят и да заговорят. Индивидуалното развитие на мозъчната невронна мрежа е тръгнало по друг, животински път и пътят към нормално развитие на интелекта е вече преграден.

   Срещат се и свидетелства за странни езикови явления. Става въпрос за по-особени, странни и изключително психически състояния, при които хората могат да проговорят на език, който никога не са учили и даже не са чували. Това са състояния на сън, на хипноза или автохипноза и на излизане от клинична смърт.

   През 50-те и началото на 60-те години у нас в България за първи път човек беше спасен от клинична смърт чрез сърдечна операция. Това беше една жена, чистачка, пострадала от токов удар, жена с начално образование. Тогава разказваха лекари, че когато дошла в полусъзнание, тя, вместо на родния си български, проговорила на руски език, който никога не е учила! След пълното й осъзнаване жената вече не знаела руски, както не го знаела и преди нещастния случай.

   Известния американски ясновидец и екстрасенс Едгар Кейс не владеел никакъв език освен родния си американски английски. Но в състояние на транс, когато той правел своите сеанси, Кейс понякога проговарял на немски и даже на италиански. Репликите му на тези езици са стенографирани и се оказали напълно правилни.

   Могат да се цитират още стотици подобни свидетелства, но може би те не се отнасят пряко до въпроса, който беше зададен в заглавието на нашата тема.

   Едва ли у човека е вроден конкретен език с определен речник, граматика и семантика. Още по-невероятно е това да е език на определен народ, пък бил той и богоизбран. Но безспорно е, че с раждането си човек получава чудната способност да се научи да говори и разбира конкретен език, и то не само един. Макар че майчиният език, по всичко личи, има някакъв особен приоритет сред  другите.

   Известният американски лингвист Аврам-Ноам Чомски, който е автор на основополагащи трудове в теорията на езиците, издига своята хипотеза за универсалната вродена граматика. Според него именно тя е в основата на човешката способност да се научи език. Разбираема е тенденцията при Чомски да издига на такъв висок пиедестал понятието „граматика” – та нали самият той е автор на понятието „формална граматика”. За да отрази сложностите на естествения език, Чомски дори усложни своя модел до т.нар. „трансформационна граматика”, но се видя, че и това е много далеч от реалността. В крайна сметка работата се свежда до това, че всяка граматика е само много малка част от езика, а огромната и сложна друга част е семантиката. Семантиката пък е невъзможна без някакъв модел на света, на предметната област. Нима ние получаваме – в неявна форма, чрез вродената семантика – готов модел на света още при нашето раждане? Така излиза, защото никой не може да оспори, че се раждаме със способността да научим езика.

   Тази способност за научаване и употреба на езика е функционално много по-сложна, отколкото каквато и да било транформационна граматика на Чомски и даже от знанието на един конкретен език, например древен иврит. За да се убедим колко сложен е този механизъм, достатъчно е да се запознаем със задачата за конструиране на една изкуствена система за „възприемане на свързана реч”. При това тук се касае само за възприемане, не за говорене. Системите „Сфинкс” и „Плейнтолк” са базирани на т.нар. Марковски вериги като модел за различаване на думите в непрекъсната /без паузи/ реч.  Системата е способна за обучение и се предполага да достигне капацитет от около 100 000 английски думи. Според оценките на автора за програмното осигуряване на такава система е необходим капацитет на паметта между 5 и 15 мегабайта!...

   Новороденото дете очевидно разполага с програма за разпознаване, далеч по-сложна от описаната по-горе изкуствена система. Само че, тази програма е записана по друг начин, не като компютърни команди. Може би тя е кодирана в невронни структури. Възможно е тук да се намесва и друго НЕЩО.

   Във всеки случай е немислимо такава програма да се самообразува по пътя на Дарвиновата еволюция чрез мутации и отбор. И дали тя може да се промуши през иглените уши на човешкия геном? Последното изглежда твърде съмнително.

   Остава да допуснем, че тук има НЕЩО. Ако наречем това НЕЩО „Влияние на Ненаблюдаем Агент”, или, ако искате Дух, Логос, дори само като условно наименование, вероятно няма да сме много далеч от истината.

   Целта на книгата „Тайните на естествения интелект” е да покаже доколко несигурни, а понякога и несъстоятелни са представите за човешкия ум, основани само на неврони, аксони и молекулярни структури.

   Оказа се, че освен невронната мрежа на мозъка в играта на разума се намесват и разни други, непознати НЕЩА. Ето някои от тях:

1/НЕЩО 1 – Тотална архивна памет

2/НЕЩО 2 – Възприемателят

3/НЕЩО 3 – Генераторът на Образи /Другата Реалност/

4/НЕЩО 4 – Субстратът на съзнанието

   Несъмнено тези НЕЩА, чието доказване за съществуването им е описано в книгата, не могат да се обяснят като функции на мозъчните невронни структури. Не е напълно ясно дали тези НЕЩА са отделни същности или само функции на едно общо цяло. Тук могат да се поставят още много въпроси свързани с други страни на човешката психика, като волята, емоциите, морала и т.н. Но засега ще оставим всичко това, защото загадките са вече достатъчно много.

Jesus was born...

Верен 2002

King James Version

Матей 2:1-11

1. А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.	1. Now when Jesus was born in Bethlehem of Judaea in the days of Herod the king, behold, there came wise men from the east to Jerusalem,
2. И казаха: Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.	2. Saying, Where is he that is born King of the Jews? for we have seen his star in the east, and are come to worship him.
3. Като чу това, цар Ирод се смути, и цял Ерусалим с него.	3. When Herod the king had heard [these things], he was troubled, and all Jerusalem with him.
4. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше къде трябваше да се роди Христос.	4. And when he had gathered all the chief priests and scribes of the people together, he demanded of them where Christ should be born.
5. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка:	5. And they said unto him, In Bethlehem of Judaea: for thus it is written by the prophet,
6. "И ти, Витлееме, земьо юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, който ще пасе Моя народ Израил."	6. And thou Bethlehem, [in] the land of Juda, art not the least among the princes of Juda: for out of thee shall come a Governor, that shall rule my people Israel.
7. Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.	7. Then Herod, when he had privily called the wise men, enquired of them diligently what time the star appeared.
8. И като ги изпрати във Витлеем, каза: Идете, разпитайте внимателно за Детето; и като Го намерите, известете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.	8. And he sent them to Bethlehem, and said, Go and search diligently for the young child; and when ye have found [him], bring me word again, that I may come and worship him also.
9. А те, като изслушаха царя, си тръгнаха; и ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше Детето.	9. When they had heard the king, they departed; and, lo, the star, which they saw in the east, went before them, till it came and stood over where the young child was.
10. А като видяха звездата, се зарадваха с много голяма радост.	10. When they saw the star, they rejoiced with exceeding great joy.
11. И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове - злато, тамян и смирна.	11. And when they were come into the house, they saw the young child with Mary his mother, and fell down, and worshipped him: and when they had opened their treasures, they presented unto him gifts; gold, and frankincense, and myrrh.