Вселената
От наблюденията на учените се установява, че видимата форма и обем на галактиките във вселената се различава от действителната. Тоест, дейтвителните размери на галактиките са много по-големи от това, което виждат очите ни.
Космически мащаби на Библията
Мойсей е написал, как Бог е основал земята преди около 6 000 години, като по-голяма част от използваните в геохронологията около 80 методики, потвърждават тази млада възраст, за разлика от твърдението на еволюционистите за 4.5 милиарда години. Ще споменем някои от изводите на тези методики:
1/Хелия в земната атмосфера е в малки количества. При милиарди години би бил повече.
2/Здездите в дадена галактика се въртят твърде бързо около центъра й. При милиарди години тези звезди биха се отдалечили твърде много.
3/Кометите се разпадат твърде бързо. При милиарди години те не биха съществували вече.
4/Морската вода не е толкова солена, колкото би била ако земята е на милиарди години.
5/Магнитното поле на земята отслабва твърде бързо с постоянна скорост. Ако земята е на милиарди години, то би било твърде голямо, което не би било условие за съществуване на живот.
6/Слънцето се свива. При милиарди години би било твърде голямо, което е невъзможно за живота на земята.
7/Луната се отдалечава от земята. При милиарди години би излязла от орбитата си около земята.
8/Лунния прах е няколко сантиметра. При милиарди години би бил много метри.
9/Писмените сведения за човешката история са от 4 000 – 5 000 години.
10/Доказателства за бързо формиране на геоложките пластове:
а/липса на ерозия между скалните слоеве
б/липса на нарушения в скалния слой от биологична активност
в/липса на почвени слоеве
г/многослойни вкаменелости, пресичащи няколко скални слоя вертикално, което потвърждава библейския потоп
д/тънки слоеве огъната скала без напуквания и счупвания, което показва, че скалата е била мека, когато се е огънала
11/От невкаменени кости на динозаври са открити червени кръвни клетки и хемоглобин. Тези открития не могат да съществуват няколко хиляди години.
12/Свръхнова се образува при експлозия на звезда. Досега няма открити свръхнови, разширеви в стадий 3, но има в стадий 1, което показва, че галактиките са млади.
13/Слънчевата система се приема, че се е образувала от горещо-газова прахова мъглявина, която е била в състояние на бързо въртене. Но има проблеми в тази теория:
А/ако цялата материя на планетите е била в началото равномерно разпределена по цялата Слънчева система подобно на мъглявина, гравитационното притегляне между частиците би било недостатъчно, за да ги съедини и да ги задържи заедно, поради разединяващото влияние на притегателната сила на Слънцето.
Б/Въпреки че, взети заедно, всички големи планети съдържат по-малко от 1/700 от масата на Слънчевата система, те притежават 98% от общия ъглов момент. Така че, Слънцето, въпреки огромната си маса, се върти толкова бавно (2 км/с), че притежава едва 2% от ъгловия момент. Ако Слънцето и всички планети са се образували от един и същ първичен газово-прахов облак, то нашата звезда би трябвало да се завърта най-малко веднъж на всеки десет часа (със скорост от около 200 км/с).
С/Планетата Венера се върти от изток на запад. Ако това беше и с нашата планета Земя, тогава слънцето щеше да изгрява от запад, а не от изток. Планетата Уран почти се „търкаля” по орбитата си около Слънцето и се върти в противоположна посока за разлика от останалите планети. Наклона на оста на Земята, спрямо нейната орбита е 23.4 градуса, а на Уран е 97.8 градуса.
Ето три слаби звена или недоказуеми допускания при радиоактивните методи за определяне на възрастта на земята:
1. Началните условия са известни (например, че не е имало дъщерен изотоп в началото или пък знаем колко е било неговото количество).2. Скоростите на полуразпад са били винаги постоянни.
3. Системите са били изолирани така че никакви дъщерни или основни изотопи не са били отнемани или прибавяни.
„Защото така казва Господ, който създаде небето-Той е Бог, който образува земята, направи я и я утвърди, не я създаде пуста, образува я, за да се населява: Аз съм Господ и няма друг”.
/ Исая 45:18 /
„Не знаеш ли? Не си ли чул? Господ е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим”. / Исая 40:28 /
„Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си”. / Псалм 104:19 /
„Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си”. / Еремия 10:12 /
Какво говори мъдростта?
„Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди древните Си дела.
От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.
Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.
Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,
докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.
Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,
когато утвъждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,
когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята-
тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,
веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове”. / Притчи 8:22-31 /
Творчестият акт е много образно обрисуван и ни изявява Бог, като мъдър Майстор строител.
В Книгата на книгите е отразен основния принцип, по който се движат космическите обекти: въртене около друг обект и около своята централна ос. Земята се върти около собствената си ос и същевременно се върти около слънцето. Луната се върти около собсвтената си ос и същевременно се върти около земята.
Много преди древните гръцки учени,/ когато е нямало никаква представа, че земята е кръгло космическо тяло, незакрепено на нищо, във вакуума на космоса, въртящо се по определени закони около оста си и около слънцето /, Бог е дал това знание в Своето слово. Древната Книга на книгите е толкова съвременна, колкото човек не би си и помислил.
„Той простира севера над празнотата, окача земята на нищо”.
/ Йов 26:7 /
„Познаваш ли законите на небесата? Можеш ли да наредиш господството им над земята?” / Йов 38:33 /
„Ако ви казах земните работи и не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните?” /думи на Исус Христос – Йоан 3:12/
Законите на небесата са неясни и скрити за естествения човек.
„С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща”.
/ Евреи 11:3 /
Бог открива на човека това, което по естествен начин човек не може да проумее, при условие че той се роди отново или отгоре. Човек трябва да реши за себе си. Човек може да иска да остане в незнание.
„А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил;
за което също говорим – не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно.
Но естествения човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.
Но духовния човек преценява всичко, а него никой не преценява”.
/ 1 Кор.2:12-15 /
Съвременната наука е напреднала много, но не дотолкова, че да отговори на въпроси, които отиват отвъд границата на материята и са в света на духовната реалност, където човешките възприятия са ограничени. Все едно четириизмерното пространство да бъде обяснено само с нещата от триизмерното пространство, което е само част от него. А какво да кажем, ако съществуват на N’та степени пространства.
Човек сигурно си задава въпроса, колко са на брой звездите или кой ги е създал. Библията говори за Творец и за неизброимост на звездите. Всяка галактика е образувана от звезди. А галактиките образуват метагалактика. Галактиката, в която се намира слънчевата система е наречена „Млечен път”.
„И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните- друг; един е блясъкът на слънцето, друг- блясъкът на луната и друг - блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък”.
/ 1 Кор. 15:40,41 /
„Небесното войнство не може да се изброи, нито да се измери морският пясък”. / Еремия 33:22 /
Единствен, който може да ги изброи е Създателят им.
„Изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име”.
/ Псалм 147:4 /
„Вдигнете нагоре очите си и вижте: Кой е създал тези звезди? Извежда множеството им под брой, вика всичките по име. Поради величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едно не липсва”.
/ Исая 40:26 /
От горния стих прави впечатление, че нищо от това множество от звезди не липсва.
„Чрез словото на Господа бяха направени небесата, и цялото им войнство – чрез дъха на устата Му”. / Псалм 33:6 /
Ако светът съществува вечно в това си състояние, би трябвало всички звезди отдавна да са изчерпили източниците си на енергия и да са изгаснали. Също ядрата на елементите след оловото, поради своята радиоактивност, щяха да са се превърнали в ядра на по-леки елементи. За да се намери изход от това положение, се посочва възможността старите планетни и звездни системи да умират и постоянно да се раждат нови. Предполага се наличието на някакво поле, което непрекъснато сътворява материя. Много е трудно да приемем обаче, че толкова добре разчетени, изящни и съвършени системи като атомите ще се появят в готов и завършен вид просто ей така от „небитието”. Но дори да възникват материални частици и да образуват тела, последните пак не биха могли да формират небесните системи, защото при тях няма никакви нареждащи отношения, които да водят до спонтанното им подреждане. За сега не е открит живот на никое тяло от Слънчевата система, а за да пристигнат спори или семена от най-близките екзопланети (т.е. планети, които кръжат около звезди, различни от Слънцето) са необходими стотици хиляди, дори милиони години, ако предположим, че „живи зародиши” се пренасят от планета на планета под формата на спори и семена. Но едва ли дори най-устойчивите от тях ще са в състояние да се запазят за такива огромни интервали от време при изключително ниските температури (а някъде и интензивни лъчения) в дълбокия космос.
Къде се намира слънчевата система?- Както вече казахме тя се намира в „Млечния път”- това е нашата галактика, която е дълга 120 000 светлинни години, което е разстоянието, което би изминала светлината за толкова години. Скоростта на светлината е приблизително 300 000 км. за секунда. Слънчевата система се намира на голямо разстояние от центъра на Галактиката, тоест в една далечна нейна „провинция”. Астрономите вече знаят и траекторията на Слънчевата система около центъра на Галактиката. Движението на отделните галактики е строго организирано. Където има организаця, трябва да има и Организатор.
Нека направим едно сравнение между обектите в необятната Вселена:
І/Планети /диаметър в километри/:
1/Коар 1 250 км.
2/Седна 1 700 км.
3/Плутон 2 315 км.
4/Ерис 2 700 км.
5/Меркурий 4 880 км.
6/Марс 6 794 км.
7/Венера 12 104 км.
8/Земя 12 756 км.
9/Sirius B /звезда-бяло джудже/ 20 000 км.
10/Нептун 49 532 км.
11/Уран 51 118 км.
12/GLIESE 229 B /звезда-кафяво джудже/ 115 000 км.
13/Сатурн 120 536 км.
14/Юпитер 142 984 км.
15/wolf 359 /звезда/ 187 000 км.
16/TrES-4 228 000 км. /най-голямата позната планета/
Звезди /диаметър в километри/:
1/LUYTEN’S STAR 325 000 км.
2/ALPHA CENTAURI B 988 000 км.
3/Слънце 1 392 000 км.
4/ALPHA CENTAURI A 1 527 000 км.
5/Сириус 2 506 000 км.
6/Вега 3 829 000 км.
7/Регулус 5 779 000 км.
8/Спика 9 640 000 км.
9/Полукс 11 140 000 км.
10/Арктурус 35 787 000 км.
11/Алдебаран 59 877 000 км.
12/Алнитак 83 550 000 км.
13/Ригел 97 475 000 км.
14/Гакрукс 157 275 000 км.
15/LBV 1906-20 265 000 000 км.
16/Денеб 306 350 000 км.
17/LA SUPERBA 417 750 000 км.
18/PISTOL STAR 473 450 000 км.
19/Ета Карина 557 000 000 км.
20/S DORADUS 765 900 000 км.
21/Антарес 974 750 000 км.
22/V382 CARINAE 1 040 200 000 км.
23/V838 MONOCEROTIS 1 114 000 000 км.
24/Бетълджойс 1 384 750 000 км.
25/Mu CEPHEI 1 977 350 000 км.
26/KY CYGNI 2 004 700 000 км.
27/KW SAGITARII 2 032 300 000 км.
28/RW CEPHEI 2 067 860 000 км.
29/V354 CEPHEI 2 116 000 000 км.
30/VV CEPHEI A 2 437 000 000 км.
31/WHO G64 2 785 000 000 км.
32/VY CANIS MAJORIS 3 063 000 000 км. /най-голямата позната звезда/
Мъглявини /диаметър в светлинни години/:
1/ETA CARINAE’S HOMUNCULUS NEBULA 20 000 000 000 км.
/ приблизително 0.002 светлинни години/
2/STINGRAY NEBULA 0.03 светлинни години
3/CAT’S EYE NEBULA 0.25 св.год.
4/RING NEBULA 1.3 св.год.
5/HELIX NEBULA 3 св.год.
6/CRAB NEBULA 7 св.год.
7/PILLARS OF THE CREATION 10 св.год.
8/GREAT ORION NEBULA 20 св.год.
9/M14 GLOBULAR CLUSTER 50 св.год.
10/ROSETTE NEBULA 65 св.год.
11/OMEGA CENTAURI 100 св.год.
12/M54 GLOBULAR CLUSTER 150 св.год.
13/TARANTULA NEBULA 500 св.год.
14/SAGITTARIUS DWARF GALAXY 1 000 св.год.
15/SMALL MAGELLANIC CLOUD 3 500 св.год.
16/LARGE MAGELLANIC CLOUD 7 500 св.год.
Галактики:
1/NGC 7714 35 000 св.год.
2/TRIANGULUM GALAXY 50 000 св.год.
3/SOMBRERO GALAXY 70 000 св.год.
4/BLACK EYE GALAXY 85 000 св.год.
5/Млечен път /MILKY WAY GALAXY/ 120 000 св.год.
6/ANDROMEDA GALAXY 150 000 св.год.
7/PINWHEEL GALAXY 175 000 св.год.
8/NGC 1232 200 000 св.год.
9/VIRGO A (M87) 250 000 св.год.
10/NGC 4889 500 000 св.год.
11/IC 1101 5 000 000 св.год. /най-голямата позната галактика/
Диаметъра на наблюдаемата Вселена, според постиженията на човешкия гений е 13 500 000 000 светлинни години
Поради разширяването си, диаметърът на Вселената се оценява на 93 000 000 000 светлинни години.
Библията говори за три небеса:
1/Първото небе, това е средата в която човек живее- атмосферата/въздуха, който дишаме се състои от 78% азот, 21% кислород, 0.9% аргон и 0.1% други/ , която е разпростряна около цялата повърхност на земята.
2/Второто небе, това е необятния космос със планетите, звездите и галактиките.
3/Третото небе е мястото където обитава Бог в непристъпна светлина.
Апостол Павел пише за третото небе:
„Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години- в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае- беше грабнат и занесен до третото небе.
И зная за този човек- в тялото ли, или извън тялото, не зная, Бог знае-
че беше грабнат и занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори”. / 2 Кор. 12:2-4 /
Колкото и необятна да е вселената, човешкия ум не може да обхване колко велик е Този, който я е проектирал и сътворил.
Основната маса на всяка Галактика не са звездите, а особена, невидима за нас материя, чийто състав и произход остава неизвестен. За наличността й съдим по нейното гравитационно въздействие върху някои части на видимата Вселена, както и въз основа на това, че тя скрива намиращите се зад нея отделни звезди и звездни купове. Изглежда като черен непрозрачен облак върху звездния фон и вероятно затова е наречена „тъмна материя”. Познатата ни вселена се състои от 4% атоми или обикновена материя, 73% тъмна енергия и 23% тъмна материя.
През 1998 година, международен астрономически екип изработи примерна карта, която обхваща сферата от Вселената с радиус 700 милиона светлинни години. В нея са включени 15 500 галактики. Анализът на тази най-голяма от съществуващите космически карти потвърди посочените по-горе данни за тъмната материя и енегрия.
Природата на тъмната материя и тъмната енергия са напълно неизвестни и изследването им / доколкото е възможно това /, е първостепенна задача на астрономите и астрофизиците.
Нека да споменем, че Менделеев предсказал съществуването на няколко редки газа, преди водорода. Според него, те би трябвало да са инертни газове и именно затова, могат да се установят изключително рядко. Според Менделеев, тези предсказани газове, образували атмосфера, изпълваща цялото пространство. Именно тази газова смес представлява етера. Много учени смятат, че в етерния газ се съдържа цялата енергия. Безкрайно много енергия.
Творческите дни
От шесте творчески дни, през които Бог сътвори всичко, в първия ден Той е сътворил СВЕТЛИНАТА, а едва в четвъртия ден- светилата. На пръв поглед това е парадоксално.
Днес вече знаем, че е възможно да има светлина и без конкретен източник. От 17 век до днес многобройните експерименти демонстрират, че светлината се проявява не само като поток от частици, но и като вълна. Съществуват и предположения, че светлината може да бъде и състояние на пространството. В същия смисъл в Библията се говори за „светлостта на простора”. „Разумните ще сияят със светлостта на простора...”
/Даниил 12:3/
Когато Бог е създал Всемира, Той е създал както пространството, така и целия електромагнитен спектър, в това число както видимата, така и невидимата за човешкото око светлина.
Електромагнитен спектър- това са лъчи с различна дължина на вълната, носители на специфична енергия. Това са видимата светлина и невидимата светлина /гамалъчи, рентгенови лъчи, ултравиолетови лъчи, инфрачервени лъчи, микровълни, радиовълни/.
Съвременната квантова теория също показва, че светлината може да съществува и независимо от познатите ни „светила”. Нека не забравяме, че самият „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина” / 1 Йоан 1:5 /.”Той разпръсва около Себе Си светлината Си” / Йов 36:30 /.”Той се покрива със светлина като с наметало и простира небесата, като завеса”. / Псалм 104:2 /
Следователно, Той е истинският първичен извор на всяка светлина. В един стих от псалмите се казва:”Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето” .
/ Псалм 74:16 /
Накрая се казва светлината и слънцето, а не слънцето и светлината. Първа е светлината. Тук не става въпрос конкретно за слънчевата светлина, а изобщо за светлината, която Господ създаде първа, в първия ден от творческия акт. На четвъртия ден бяха създадени Слънцето, луната и всичките звезди и небесни обекти, които светят със собствена или отразена светлина.
Не е случайно, че човешкото око е чувствително към дължините на вълните, които Слънцето излъчва най-интензивно. Светлината която виждаме с очите си, е наистина много малка част от електромагнитния спектър.
Библията казва, че „луната не свети”. Тоест луната не свети със собствена светлина, както слънцето например. Луната свети с отразена от слънцето светлина. Отражателната способност на небесните тела, които нямат собствена светимост се нарича „албедо”. Например албедото на планетата земя е 0.39 / земята отразява в космическото пространство 39% от приетата слънчева светлина /, поради което, има и песен на групата “VANGELIS”-„ALBEDO 0.39”. В тази песен се споменават различни физични величини, размери и характеристики за планетата Земя и накрая завършва с албедото й. Албедото на луната е 0.09 /луната отразява 9% от светлината на слънцето /. Това означава, че земята свети близо четири пъти и половина по-силно от луната. За сравнение диаметърът на земята е 12 756 км., а на луната 3 476 км. Земята е по-голяма от луната около 3 пъти и половина. Земята свети бляскаво, като синя перла поставена на черното кадифе на космоса.
Какво да кажем за светлината от звездите, които отстоят от нас на милиарди светлинни години? Това доказва ли, че Вселената е на милиарди години, понеже за разстояние използваме светлинната година, което е разстоянието, което изминава светлината за една година. Съвсем не! Едно предположение е че, Бог е създал звездите и светлинните лъчи на тези звезди едновременно. Казахме вече, че светлината има една особеност и тя е, че се проявява като поток и като вълна. Понеже светлината от далечните звезди пристига при нас, /като наблюдатели на земята/ със закъснение, поради тяхната голяма отдалеченост, то би следвало, че и сега бихме наблюдавали появата на нови звезди, които преди това не са се виждали, поради това, че тяхната светлина все още не е била достигнала до земята, ако наистина вселената съществува от милиарди години. Такова нещо все още не се е наблюдавало. Библията гововори за едни бъдещи събития, в които се споменават, какво ще се случи с небесните обекти:
„Ето, Денят на Господа идва жесток, с ярост и пламенен гняв, за да направи земята пуста и да изтреби от нея грешниците й,
Защото небесните звезди и съзвездия няма да излъчват светлината си, слънцето ще потъмнее при изгрева си и луната няма да свети със сиянието си.
Ще накажа света за злината и безбожните – за беззаконието им; ще сложа край на големеенето на гордите и ще смиря надменността на насилниците”. / Исая 13:9-11 /
„Слънцето и луната ще потъмнеят и звездите ще задържат блясъка си”. / Йоил 3:15 /
„Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
звездите ще падат от небето и силите в небето ще се разклатят”.
/ Марк 13:24,25 /
„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.
Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят”.
/ Лука 21:25,26 /
Едно удивително прозрение е изразил псалмистът обръщайки се към Бога:”Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража”. / Псалм 90:4 /
Апостол Петър пише в същия дух:”За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години - като един ден”. / 2 Петр.3:8 /
/Вечно живият Бог, обитава извън времето и пространството, а също и в съкрушеното човешко сърце/
„Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високо и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените”. / Исая 57:15 /
Това, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години, като един ден, напомня на „теорията на относителността” на Айнщайн. Тези библейски пасажи са били непонятни през вековете, до времето, когато Айнщайн и неговата теория на относителността показа, че времето и пространствените размери нямат абсолютен характер, а са относителни и зависят от скоростта на движение спрямо определена координатна система.
Според „теорията на относителността”, гравитацията разтегля времето. Установено е че, когато гравитацията е по-малка, тогава и времето е по-бързо, отколкото ако гравитацията е по-голяма. Тоест има така наречен „събитиен хоризонт” около материя, която е с голяма концетрация и с достатъчна плътност, където гравитацията е толкова голяма, че светлината се пречупва преминавайки покрай нея и времето буквално „стои”.
Новата креационна космология на д-р Хъмфрис, използва уравненията на теорията на относителността. Според тази нова космология, Вселената има граници, тоест има център и ръб. Теорията на големия взрив казва, че Вселената няма граници. Досега не се е наблюдавало при някакъв взрив да има порядък и подреденост, а по-скоро безпорядък и разрушение.Когато вселената има граници, тогава има гравитационен ефект към центъра. Ако планетата земя е центъра, тогава часовниците на ръба биха работили с различни скорости, в сравнение с часовниците на земята, поради гравитационното разтегляне на времето. Вземат се под внимание и събитийния хоризонт и разширяването на Вселената, което не е започнало от една точка, както е според „теорията на Големия взрив”. Правилната предпоставка е, че Бог е създателят. Когато имаме правилната предпоставка, тогава науката ще ни помогне в намирането не на всички, но на задоволяващи за непредубедения човек отговори за Вселената, затвърждаващи вярата му в Единствения.
Американският физик Ръсел Хъмфрис в своята книга „Звездната светлина и времето”, прави опит да покаже, че е възможно на Земята при сътворението да са изминали сравнително кратки времеви интервали, докато в космоса те да се равняват на милиони и милиарди години. (Ефектите, свързани с различното протичане на времето за отделните наблюдатели, са отчетени от Айнщайн в теорията на относителността.)
Според теорията на Д-р Хъмфрис, ако Бог е създал цялата материя на Вселената, като топка от вода, тази топка в диаметър би била 1 – 2 светлинни години. Тази топка би започнала веднага да се свива поради гравитацията /гравитацията предизвиква колапс/. Би се превърнала в черна дупка и теорията предполага, че тази чера дупка би „отскочила” и би се превърнала в бяла дупка, която се разширява, като същевременно събитийния хоризонт се свива. Тъй като хоризонта на събитията се свива до централната част на топката, Господ вече е направил в тази централна част нашата планета земя. Според тази теория, земята е център на Вселената или в близост до този център. Планетата земя вече съществува и времето ще се забави, докато събитийния хоризонт достигне земята. Ето защо, можем да виждаме светлината на звездите отстоящи от нас на милиарди светлинни години в реално земно време.
Има много теории за същетвуването на Вселената и как е възникнала тя, но има само две основни предположения:
1/ Има безбройни причини в безкрайното време и връщайки се назад в миналото, не намираме нищо конкретно, понеже няма Първопричина за съществуването на Вселената; тоест материята е вечна и нищо в нея няма смисъл и посока, няма цел и затова няма отговор на въпроса „Защо?”
2/Има в началото Първопричина, която е създала всичко и която е Трансцедентна, защото е извън времето, пространството и материята/енергията, която е създадена от Него. Тази Първопричина е наречена Бог и намираме отговор на въпроса „Защо?” в Него.
Ако Бог е Творецът на всичко, то времето, пространството и материята/енергията ще са във някаква взаимовръзка.
Има си причина за всичко, което Бог е създал и някаква цел. Ако първото предположение беше вярно, тогава и човешкия живот няма смисъл и цел и нека ядем, пием и се веселим, защото утре ще умрем.
Заключението е, че човек намира смисъла в Бога.
Всяко усилие да се определи причината за съществуването на Вселената и особено, как е започнала да съществува е чисто хипотетично. Никой човек, не е бил в самото начало, за да наблюдава процесите, които са я формирали. Бог говори в Своето слово точно за това:
„Препаши сега кръста си като мъж. Аз ще те питам, а ти Ме поучавай!
Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви ако имаш разум!
Кой определи мерките й? Кажи ако знаеш! Или кой опъна мерителна връв върху нея?
На какво се закрепиха основите й? Или кой положи крайъгълния й камък,
когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?” / Йов 38:3-7 /
Най-разпространения и най-лекия химичен елемент във Вселената е водорода. Той е безцветен и няма мирис. Нека онагледим в таблица тези стойности:
Поредност | Вещество | Проценти | Атомно число | Плътност |
Номер 1 | Водород | 73.9% | 1 | 0.09 |
Номер 2 | Хелий | 24% | 2 | 0.18 |
Номер 3 | Кислород | 1.04% | 8 | 1.43 |
Номер 4 | Въглерод | 0.46% | 6 | 2.26 |
Номер 5 | Неон | 0.134% | 10 | 0.9 |
Номер 6 | Желязо | 0.109% | 26 | 7.87 |
Номер 7 | Азот | 0.096% | 7 | 1.25 |
Номер 8 | Силиций | 0.065% | 14 | 2.33 |
Номер 9 | Магнезий | 0.058% | 12 | 1.74 |
Номер 10 | Сяра | 0.044% | 16 | 2.07 |
Номер 11 | Калий | 0.021% | 19 | 1.78 |
Номер 12 | Никел | 0.01% | 28 | 8.9 |
12 елемента | 99.937% |
Първите три елемента съставляват 98.94% от веществото във вселената, а първите 12 елемента - 99.937%.Кислорода и хелия са също без цвят и без мирис, като хелия е втория най-разпространен и най-лек химичен елемент. Вече споменахме, че само 4% от вселената се пада на обикновената или видимата материя. Понастоящем има 118 химични елемента, като от време на време се синтезират други химични елементи при изкуствени ядрени реакции, чието атомно число е по-голямо от 118. От познатите 118 елемента, първите 94 се срещат естествено на планетата земя. Химичните елементи с атомни числа от 1 до 82 с изключение на номера 43 и 61, имат стабилни изотопи. Елементите с атомни номера от 83 до 94, са съставени изцяло от радиоактивни изотопи и макар да са нестабилни, заедно с 43 и 61 са открити на земята макар и понякога в много малки количества.
Друга таблица показва от какви елементи се състои Земята по маса:
Номер | Химически елемент | Количество в % |
1 | Желязо | 32.4 % |
2 | Кислород | 28.2 % |
3 | Силиций | 17.2 % |
4 | Магнезий | 15.9 % |
5 | Никел | 1.6 % |
6 | Калций | 1.6% |
7 | Алуминий | 1.5 % |
8 | Сяра | 0.7 % |
9 | Натрий | 0.25 % |
10 | Титан | 0.071 % |
11 | Калий | 0.019 % |
12 | Други елементи | 0.56 % |
Друга таблица ще ни покаже от какви и в какво количество елементи се състои човешкия организъм. Човекът е венеца на творението:
Номер | Елемент | Атомно число | PPM | Кол. в % | Вид на елемента | Агр. състоян. в естеств. среда |
1 | Кислород | 8 | 43 000 | 61 % | Неметал | Газ |
2 | Въглерод | 6 | 16 000 | 23 % | Неметал | Твърдо |
3 | Водород | 1 | 7 000 | 10 % | Неметал | Газ |
4 | Азот | 7 | 1 800 | 2.6 % | Неметал | Газ |
5 | Калций | 20 | 1 000 | 1.4 % | Алкалоземен метал | Твърдо |
6 | Фосфор | 15 | 780 | 1.1 % | Неметал | Твърдо |
7 | Сяра | 16 | 140 | 0.2 % | Неметал | Твърдо |
8 | Калий | 19 | 140 | 0.2 % | Алкален метал | Твърдо |
9 | Натрий | 11 | 100 | 0.14 % | Алкален метал | Твърдо |
10 | Хлор | 17 | 95 | 0.12 % | Халоген | Газ |
11 | Магнезий | 12 | 19 | 0.027 % | Алкалоземен метал | Твърдо |
12 | Силиций | 14 | 18 | 0.026 % | Металоид | Твърдо |
13 | Желязо | 26 | 4.2 | 0.006 % | Преходен метал | Твърдо |
14 | Флуор | 9 | 2.6 | 0.0037 % | Халоген | Газ |
15 | Цинк | 30 | 2.3 | 0.0033 % | Преходен метал | Твърдо |
16 | Рубидий | 37 | 0.32 | 0.00046 | Алкален метал | Твърдо |
17 | Стронций | 38 | 0.32 | 0.00046 | Алкалоземен метал | Твърдо |
18 | Бром | 35 | 0.2 | 0.00029 | Халоген | Течно |
19 | Олово | 82 | 0.12 | 0.00017 | Други метали | Твърдо |
20 | Мед | 29 | 0.072 | 0.0001 | Преходен метал | Твърдо |
21 | Алуминий | 13 | 0.061 | 0.00009 | Други метали | Твърдо |
22 | Кадмий | 48 | 0.05 | 0.00007 | Преходен метал | Твърдо |
23 | Бор | 5 | < 0.048 | 0.00007 | Металоид | Твърдо |
24 | Барий | 56 | 0.022 | 0.00003 | Алкалоземен метал | Твърдо |
25 | Калай | 50 | < 0.017 | 0.00002 | Други метали | Твърдо |
26 | Манган | 25 | 0.012 | 0.00002 | Преходен метал | Твърдо |
27 | Йод | 53 | 0.013 | 0.00002 | Халоген | Газ |
28 | Никел | 28 | 0.01 | 0.00001 | Преходен метал | Твърдо |
29 | Злато | 79 | < 0.01 | 0.00001 | Преходен метал | Твърдо |
30 | Молибден | 42 | < 0.0093 | 0.00001 | Преходен метал | Твърдо |
31 | Хром | 24 | < 0.0018 | 0.000003 | Преходен метал | Твърдо |
32 | Цезий | 55 | 0.0015 | 0.000002 | Алкален метал | Твърдо |
33 | Кобалт | 27 | 0.0015 | 0.000002 | Преходен метал | Твърдо |
34 | Уран | 92 | 0.00009 | 0.0000001 | Актиниди | Твърдо |
35 | Берилий | 4 | 0.000036 | Алкалоземен метал | Твърдо | |
36 | Радий | 88 | 0.000000000003 | Алкалоземен метал | твърдо |
Първите 6 елемента съставляват 99.1 % от целия организъм. Всички елементи в организма съществуват във вид на химични съединения и са необходими за сложните процеси, между отделните системи. В таблицата са изброени само отделните елементи, които са в основата на структурата на физическото тяло.
Има интересни стихове от Библията, които говорят за Божия съд, но също така потвърждават научните изследвания, че най-разпространения елемент във вселената е водорода:
„Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от началото е имало небеса и земя, сплотена от водата и сред водата,
но пак посредством нея тогавашния свят, потопен от водата, загина.
Така, със същото слово, са съхранени и днешните небе и земя, пазени за огън до деня на съда и погибелта на нечествите хора”.
/ 2 Петр.3:5-7/
„Но Господният Ден ще дойде като крадец, когато небето ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят”. / 2 Петр.3:10 /
Библията никога не е противоречила на науката. Научните достижения са потвърдени от Библейските стихове. Най-разпространения елемент на земята е водата – 71% от нейната повърхност. От тази вода 97.5 % е солена, а 2.5 % е сладководна. Около 67.8 % от питейната вода се намира във формата на лед в ледниците. Водата е Н2О – две молекули водород и една молекула кислород. Отделно водорода е силно горим, а кислорода потдържа горенето.
„Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?”
/ Алберт Айнщайн /
„Помнете предишните неща от древността – че Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мен;
който от началото изявявам края и от древността – нестаналите още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно”. / Исая 46:9,10 /
Сътворяването на едно такова необятно произведение, като целия видим и невидим свят, демонстрира неизследимата творческа мощ на Бога, положил като основа на този свят мъдростта и любовта. Ако Мойсей е записал, че „в началото Бог създаде небесата и земята”, то други текстове на Библията показват, че в това начало, преди всичко друго е била мъдростта.
Науката от миналото — квалитативната наука — разглеждала света като безкраен потенциал на експериментални възможности. Тази наука разбирала, че заобикалящият ни свят в основата си е реалност на опита. Древните натуралисти го разглеждали като изключително сложен комплекс от качества и аспекти и използвали мета когнитивния процес, за да интерпретират различните им значения. Квалитативната наука изучавала езика на природата, интерпретирала го и се наслаждавала на съзнанието, което така очевидно прониквало навсякъде. Квалитативната наука разбирала, че природата е океан от реалности на опита. Измерванията нямали място тук, тъй като те не представляват опит. Състоянията на опита били средствата, чрез които природата била изучавана и ставала разбираема.
Качествата и аспектите са безбройните „възможности на опита“. Мистериозната енергия, наречена съзнание, е инструментът, с чиято помощ сме в състояние да опознаем природата. Онова, от което се нуждаем, е да преоткрием изгубените средства за изучаване на природата чрез пряк опит. Именно опитът е сърцето и същността на битието. Всички ние искаме напълно „да се слеем с Природата“. Именно това е реалната мотивация на научното й изследване. Квантитативната наука не е в състояние да ни го даде. Изкуството се справя с тази задача далеч по-добре. Но тази наука най-пълно го постига с разработването на инструменти за усилване на опита в лицето на радиониката.
Усещането остава единственият възможен прозорец, през който съзнанието е способно пряко да се докосне до природата. Всъщност това е единственият прозорец, през който може да се открие смисъла. Усещането е единственото достъпно средство, чрез което може да се използва световния език на значението и символа. Чрез портите на възприятието експериментаторът разбира най-дълбокото и изпълващо всичко пространство, в което инертната материя се управлява от значенията и символите.
Целта на тази наука е да настави пътя на човека към познаването на Бога, Творецът на вселената. Тогава това многообразие и тази множественост ще се видят, като нещо просто и ясно, свързано в единство от великия Обединител.” В Него, всичко се сплотява”.
Днес все повече разбираме, че отделните небесни тела са взаимосвързани в единна мегасистема. Всяко нещо представлява система, състояща се от елементи. Същевременно, то е елемент в някаква по-голяма система, която на свой ред е елемент към най-голямата система или така наречената мегасистема.
Могат да се подложат на анализ, както вътрешните отношения на елементите в системата, така и външните отношения на системата с елементите на нейната среда. Тогава ще се види, че тези отношения са същностни или с други думи казано- не можещи едно без друго. Тоест, ако липсва само един елемент, само една малка частица, цялата система няма да функционира, а от там и мегасистемата.
Да вземем например човешкото тяло. То представлява една мегасистема, състояща се от няколко функционални системи, които имат същностни или незаменими /единствени, защото така са проектирани, за да функционират нормално / отношения. Тези системи са: костна, мускулна, нервна, сърдечно-съдова, дихателна, храносмилателна, ендокринна, отделителна. Всяка една от тези системи е атрибутивна, което означава, както споменахме, че само една от тях да липсва, организмът не би могъл да живее.
Същото е положението и с необятния космос. Нашата планета земя, заедно с останалите планети и други небесни тела, обикалящи около слънцето, съставляват слънчевата система, която е част от галактиката, в която има множество на брой звезди и планети със техните системи. Галактиката но свой ред е част от една система, състояща се от множество галактики, а тази система от галактики на свой ред е част от друга по- голяма система. Накрая идва мегасистемата, която се явява съвкупност от всички тези елементи. Ако една система липсва, ще бъде невъзможно да има този ред и хармония в космоса.
„Бог не е Бог на безредие, а на мир”. / 1 Кор.14:33 /
„Светът е чуден по прекрасните качества на всяка вещ, а още по достоен за удивление- по стойността и съгласуваността на цялото, в което както едно към друго, така и всичко към всяко, се намира в прекрасно отношение”.
/ Григорий Богослов /
Както най-малките системи в микросвета, така и най-големите в мегасвета, са организирани с математическа свръхточност и прецизност.
„Бог е математик от висока класа и когато е конструирал Вселената, Той е използвал твърде сложна математика. Нашите слаби математически постижения ни помагат да имаме само ограничено разбиране за Вселената”.
„Свещеното писание и природата идват от Божественото слово. Свещеното писание- като вдъхновено от Святия Дух, а природата- като изпълнение на Божиите заповеди”.
/ Галилео Галилей /
Учените си дават сметка, че е възможно научната космология да се окаже твърде несигурна, тъй като изследва неизмеримо огромната Вселена на базата на силно ограничени и необективни образци. Ние наблюдаваме Вселената само в един много малък отрязък от цялостното време, в което тя съществува, и познаваме отблизо един дори още по-малък отрязък от общото й пространство.
Антропен принцип
Антропният принцип е свързан с така наречените константи- постоянни величини, характеризиращи едни или други процеси във всемира /скорост на светлината във вакуум, гравитационна константа, заряд на електрона и др./. Същественото е, че константите имат постоянни, неизменни и строго определени значения. Специалистите са изяснили, че ако те биха имали някакви други значения, макар и съвършено минимално различни от съществуващите, светът такъв какъвто го познаваме би бил невъзможен и животът не би могъл да съществува.
Ако фундаменталните константи, законите и взаимодействията се променят дори съвсем малко, това ще доведе до нарушаване на крехкия баланс на равновесието в атомите и космическите системи и съответно до разрушаване на мирозданието.
„Вселената е такава, каквато я виждаме, като наблюдатели, способни да си зададем въпроса за нейните свойства; при други параметри във Вселената, биха били невъзвожни сложните структури, които я изграждат и животът в известните му форми. В нито една друга Вселена при други, съвсем леко изменени константи и други закони на физиката, не е възможно образуването на сложни, устойчиви структурни единици- атоми, молекули, планети, звезди, галактики, както не би било възможно и съществуването на високоорганизирана органична материя”.
/ И.Новиков, А.Полнарев, И.Розентал /
„Няма друга Вселена освен Вселената за нас”.
/ А.Айнщайн/
„Вселената е устроена именно така, за да може в нея да възникне и да съществува човекът”.
/ Р.Дикке /
Възниква впечатлението, че една сила, стои над всичко, притежаваща безкрайна мъдрост и мощ и създала светът такъв, че ние да можем да същесвуваме. Обикновено наричаме с името Бог тази сила, която е сътворила света именно в този вид. Но той не е сила, а е Личност.
„Аз съм първият, Аз и последният и освен Мен, няма Бог”.
/ Исая 44:6 /
„И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде”.
/ Битие 1:27 /
„Ето Бог е велик, и ние не Го познаваме; и броят на годините Му е неизследим”.
/ Йов 36:26 /
„От древността Ти си основал земята и делото на Твоите ръце са небесата.
Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.
Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат”.
/ Псалм 102:25-27 /
„Бог е вечно Живия, понеже живее вечно, без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син- Исус Христос, който Е, който е бил и който иде, вечното Божие слово, което стана плът и пребиваваше между нас, който се роди от жена и беше оприличен на Божия Син, който по плът се роди от Давидовото потомство и остава завинаги Свещеник, когото Бог постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, който бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините, чието владичество е вечно владичество, Цар на царете и Господар на господарите, който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, на когото да бъде чест и вечна слава”.
/ сентенция на стихове от Библията /
/използвани мателиали:Книгата „Изгубените открития”; стихове от Библията; Книгата „Библия и Космос”; Книгата „Вяра и наука”/
