Ултрамикроскопи и лечебни лъчи. Д-р Р. Реймънд Райф
Светлина
Води се една непрекъсната война, която повечето хора предпочитат да не забелязват. Когато прекарваме жизнерадостно дните си под слънцето, ние рядко се решаваме да хвърлим поглед към ужасяващия лик на болестите, с които лекарите се сблъскват всеки ден. Може би го правим от болка, а може би от страх. И колкото и да си крием главите в пясъка, срещу всички нас вървят ужасни армии болести и патогени. Тези коварни врагове водят безспирната си жестока война срещу хората без капка състрадание.
Гордостта и богатството не могат да отблъснат легионите. Те са смъртоносни и не знаят какво значи съвест или преданост. Те са универсалният враг на човечеството, неуморимият противник. Истинско чудо е, че държавите не са загърбили дребните си междуособици за достатъчно дълго време, за да разпознаят общия си враг. Обединяването на силите за смазването на тази ужасна армия би осигурило най-голямата победа в историята на човечеството.
Борбата обаче се води от онези малцина чувствителни и състрадателни индивиди, които тръгват самички, въоръжени единствено с мечтите си и с мечове от светлина. Независимите лекари кръстоносци влизат в бой сами. Имената им рядко се появяват в големите списания. Проучванията им непрекъснато се оплитат в паяжините на отпусканите субсидии и се лутат из безкрайните лабиринти на бюрокрацията. И все пак те са избраните мъже и жени, чиито открития правят възможно създаването на нови лекове. Истински лекове.
Те често живеят с мизерни средства и предпочитат да влагат от собствените си пари, за да продължат работата си. Те са търсачите. Те винаги са на ръба на някое ново откритие. Никой не знае кога ще бъде направено то. Важното е да си готов и да очакваш в приготвените помещения пророческите откровения, от които зависи съдбата на човечеството. Тяхно е вълнението на гонитбата. Тяхната цел е „пробивът“. Те са онези, които ще видим в малките лаборатории и при шкафчетата в университетските коридори. Интуицията им ги води по алеите на проучванията, които са прекалено малки за големите концерни, трупащи пари от медицината. Ако имат късмет, успяват да намерят някой пламенен покровител — може би някой чувствителен човек, чийто живот е бил докоснат от жилото на трагедията. Може би е изгубил любим човек. Може би с изгарящата болка е дошло разбирането, че златото трябва да се преобразува с всеотдайност и страст, преди да може да лекува. Тези тихи хора, които всеки ден се хващат всеотдайно на работа, вършат това в името на всички онези, които носят със себе си мъката по загубеното.
Сред тези хора имало и един, чието откритие дало очи на слепите. Той усъвършенствал средствата, с чиято помощ могат да се открият враговете на човечеството. Микроскопът му може да различава вируси — при това докато са активни. И този човек разработил начин вирусите — всеки вирус — да бъдат унищожавани само с едно включване на копче. Постиженията му не му донесли награда, защото изследването му просто не пасва на наложените правила.
Микроскопът. Супермикроскопът. Те били предшественици на призматичното чудо на д-р Р. Реймънд Райф, но не могат да се мерят с него. Други изобретатели измислили и използвали потопени в масло лещи, тъмни полета и тъмни ултравиолетови лъчи — във всички тях се съдържа част от тайната на оптичното уголемяване на микроскопичните обекти. Но устройството, изработено от д-р Райф, изпреварвало всички останали.
Едва ли сте чували някога името му. Причините за масовата забрана са многобройни и дълбоки. Истината винаги е била държана надалеч от вас. Само внимателното и неуморно проучване на миналото може да разкрие тайни, погребани съвсем преднамерено и коварно. Информацията се пази на сигурно място в потънали в прах лаборатории, в които днес малцина дръзват да влязат. Може би ще разберете защо името му е било зачеркнато от историческите списъци, преди да стигнем до края на тази изумителна биография.
Д-р Райф започнал кариерата си като изследовател патолог. Типичен лекар кръстоносец с най-благородни намерения, чието сърце се стремяло към една-единствена цел — унищожаването на болестите. Д-р Райф разбрал пръв от всички, че успешното лечение зависи от зрението, от светлината. Не можем да се сражаваме с нещо, което не виждаме. Невидимият противник не може да бъде унищожен. Ето защо първата ни работа е да разработим усъвършенствани микроскопи. Щом можем да виждаме — щом всички могат да виждат постиженията на медицината ще достигнат нови върхове. Армада добре въоръжени рицари ще нападнат врага по всички фронтове. В търсене на повече светлина.
Изследванията на д-р Райф в областта на микроскопията обхващат в подробности всеки компонент и достижение, завещани ни от традицията. Създаването на супер микроскопа щяло да противоречи на всеки физически закон и ограничения, натрупани през последните два века. Учените отново започвали да обичат да пишат, но без опита от експериментите писанията им не биха послужили за нищо друго, освен за подпалки.
Д-р Райф искал да разработи супер микроскопи, способни да виждат вирусите. Целта му била да опише и каталогизира смъртоносния враг, който изпреварва дори бактериите в смъртоносния си поход срещу човечеството. Търсенето му започнало. Заел се да намалява фундаменталните предписания, по които се създавали микроскопи, като подложил на критичен анализ всеки отделен компонент и правило.
Фокус
Оптичните дизайнери добавяли все по-сложни компоненти към оригиналния модел, създаден навремето от Ван Льовенхук. Към лещите се прибавяли лещи, към съставните компоненти се добавяли други съставни компоненти сложността на устройството била направо плашеща. В стремежа си да опрости схемата Райф се върнал към изучаването на оптичната геометрия и разбирането на простата дивергенция на лъчите.
Райф се замислил върху древните принципи. Идеалната увеличителна система трябва да представлява изключително проста геометрична конструкция. Отклоняването на светлинните лъчи може да увеличи всеки обект колкото си искаш пъти. При наличието на силен източник на дивергентна светлина и достатъчно голямо пространство на теория може да се види и невидимото! Това е принципът, на който се основава проекционната микроскопия. Д-р Райф разбрал, че проекционният микроскоп е най-доброто и най-простото средство за увеличаване на безкрайно малки обекти. Трябвало само да се намери начин почти невидимата блестяща точка да проектира дивергентни лъчи върху повърхността, на която и да е частица. Нито един вирус, колкото и коварен да е той, не би могъл да се скрие от подобно оптично устройство.
Теоретичният дизайн на микроскопите изцяло се основава на геометрични принципи. Материализирането на тези принципи изисква манипулация на материали, тъй като геометричните и светлинните лъчи са доста различни неща. Какво всъщност представлява микроскопът? Какво се постига чрез микроскоп със светлинни лъчи? Идеята е съвсем проста. Вземате дивергентните лъчи от изключително малка точка и ги пускате да минат през образеца, който искате да видите. След това лъчите се разделят един от друг колкото позволява наличното пространство. От гледна точка на геометрията е възможно това разстояние да бъде безкрайно и да се получи безкрайно (идеално) увеличение. За осъществяването на тази идеална цел е нужно светлинният източник да бъде съвсем малък и достатъчно ярък, образецът да се намира достатъчно близко до него, а разстоянието, на което се получава уголеменият образ — много голямо. Геометричната дивергенция на точковия светлинен източник е факторът за увеличението. Но геометрията е идеализирана реалност. А при прилагането си на практика всяка теория се сблъсква със значителни, понякога нерешими трудности.
Основният модел микроскоп е проекционният микроскоп. Той представлява най-простата система за голямо увеличение на малки обекти. В най-разпространената му версия светлината минава през образеца, разделя се през голямо разстояние с помощта на много малки фокусиращи лещи, след което се проектира върху матово стъкло. Получените по този начин изображения се разглеждат индиректно, но са много силно увеличени и имат свръхвисока резолюция.
В миналото лабораториите се нуждаели от компактни устройства, които да се използват непосредствено от персонала. Изработването на фини оптически микроскопи се превърнало в изключително сложна задача, когато се появила нужда от по-мощни, но също толкова компактни модели. Идеята на съставния микроскоп е дългото проекционно разстояние да се съкрати физически в късата тръба и да се удовлетвори искането на клиентите за спестяване на пространство. „Проблемът“ при компактните оптически микроскопи е пречупването на широкия по необходимост лъч през малко пространство. „Трикът“ на съставния микроскоп е да не се позволи лъчите на изображението да се отклонят преждевременно между лещите.
Голямото разстояние, необходимо за дивергенцията на лъча, трябвало да се „нагъне“ и „натика“ в тръбата на микроскопите. За целта се използват множество лещи. Естествено получените и от най-скъпите модели „нагънати“ от лещите изображения страдали от редица ограничения. Тъй като уголемяването на изображението в тези микроскопи се „прекъсва“ в рамките на силно скъсеното пространство от няколко реда лещи, не може да се получи силно увеличение с нужната яснота и яркост.
Всяка следваща леща изкривява образа, докато не се постигне изключително ефективна дивергенция. Ефектът е впечатляващ, но необходимите стъпки създават оптично съпротивление, поради което възможностите за увеличение са ограничени. Фундаменталните проблеми с бялата светлина допълнително усложняват проблемите на дизайнерите. При разлагането й отделните цветове не могат да се фокусират в една и съща точка. В резултат на това всяко изображение се замъглява от хроматична аберация[1]. След преминаването през многобройните лещи значително разширените светлинни лъчи достигат лещите на окуляра. Основно изискване е тези лъчи да са успоредни. Преди да достигнат до окуляра обаче, изображенията губят по-голямата част от яркостта си в стените на тръбата. Затова на пътя на лъча се добавят допълнителни коригиращи лещи, които да поемат светлината от стените. Разликите, които се натрупват, когато светлината преминава през въздуха и лещите, водят до появата на още повече аберации. Стълпотворението от коригиращи лещи, корони и допълнителни части запълват пътя на светлината с толкова много кристали, че изображенията губят първоначалната си яркост. Тези страховити оптически проблеми така и не можели да се решат напълно, независимо от цената на уредите.
Всички тези оптически ужаси са резултат на старата традиция, която принуждава дизайнерите да следват отдавна установените и познати форми. Проекционният микроскоп е толкова прост и мощен, че всеки би се запитал защо не са направени нови и по-съвършени модели със същата всеотдайност и жар. Именно традиционната форма налага измененията в простотата на проекционния микроскоп и намалява качеството на изображенията. Онова, което наистина липсва на оптичната микроскопия, са истинските малки източници на монохроматична светлина. Излъчваните от тях лъчи могат да доведат до появата на нови и много по-икономични апарати.
Многобройните оптически компоненти на най-съвършените лабораторни микроскопи са конфигурирани така, че да не позволяват разделянето, несвързаността и аберациите на изображенията. Всички геометрични идеи моментално се изкривяват, когато се стигне до практическото използване на светлина и стъкло. Оптическата реалност не е в състояние да достигне геометричния идеал.
Геометричните лъчи не отслабват при безкрайно големи разстояния. Това обаче не се отнася за светлинните. Геометричните лъчи не губят резките си граници при увеличаващата се дивергенция. Светлинните обаче го правят. Геометрично увеличените линии не намаляват яркостта си. Светлинните изображения помръкват. Успешната оптическа реализация на геометричния идеал би довела до появата на супер микроскоп. Д-р Райф решил да манипулира всички налични променливи, за да може да доближи колкото се може повече всяка една част до идеалната геометрична конструкция. Ако подобно начинание успеело, то щяло да запълни празнината между оптичната и електронната микроскопия.
Бележки
[1] Цветно разсейване. — Б.ред. ↑ Точки
Множество учени случайно откривали невероятни увеличаващи ефекти, докато експериментирали в напълно различни области на познанието. Една система, способна да увеличава много по-малки от вирусите обекти, се появила през 1891 г. Никола Тесла създал забележителна карборундува вакуумна лампа и случайно направил наблюдение, което открило цял нов свят пред науката.
Тесла започнал да прави едножични вакуумни лампи, представляващи големи стъклени кълбета, захранвани с импулсен ток, който толкова силно нажежавал жицата, че тя се разтопявала. Тъй като лампите се оказали непрактични, Тесла потърсил начин да реши проблема, като използвал специални кристали, топящи се при много висока температура. Най-различни подобни материали били свързани с проводник. Когато по него протичал ток, кристалите тутакси започвали да излъчват светлина.
В експериментите си Тесла използвал диамант, рубин, циркон, въглен и карборунд. Открил, че е достатъчно през камъните да мине ток само за няколко секунди, за да се разлетят на парчета. Но преди да експлодира, всеки кристал изпускал загадъчни светлини по повърхността на стъклената сфера. Симетричните светлинни точки привлекли вниманието на Тесла. Те се появявали, когато токът се включвал за съвсем кратък момент.
Освен това Тесла забелязал, че ярките неподвижни точки се появяват на едно и също място всеки път, когато включвал тока. Не по-малко поразителен бил и фактът, че всеки кристал показвал различни симетрични конфигурации от точки. Най-издръжлив и многообещаващ от изпитаните кристали се оказал карборундът, затова в крайна сметка Тесла решил да го използва оттук нататък. Кристалът също излъчвал характерни симетрични точки върху сферата.
Тесла не бил сигурен какво точно е открил. Интуитивно предположил, че конфигурациите от точки по някакъв начин разкриват кристалната структура на активизирания материал. В подкрепа на умозаключенията си използвал геометрични построения. Когато през кристала започвали да минават движещи се с висока скорост електрически заредени частици, те бивали отклонявани от безкрайно малки точки, след което бомбардирали вътрешната стена на стъклената сфера на местата, където се виждат. Тези ярки светлинни точки се появявали винаги на едно и също място, защото излъчените частици минавали през една и съща кристална решетка.
Тесла предположил, че фиксираната структура изобразява силно увеличената симетрична кристална решетка. Така това просто устройство се оказало първият електронен микроскоп в света. Феноменът, причиняващ проекцията на кристалната решетка, бил наречен „полева емисия“. По-късно други изследователи получили същите резултати с различни кристали. Забележителната рентгенова фотография на Макс фон Лауе вече позволявала наблюдаването на кристалните структури. Образец от кристала се поставял на много малко разстояние от източника на рентгенови лъчи, които минавали през него, разширявали се и давали уголемено изображение на кристалните атоми върху фотографския негатив.
Резултатът от експеримента на Фон Лауе бил изумителен, но имал изцяло геометрични последици. Дивергентните лъчи от малката излъчваща точка на теория могат да увеличават до огромни размери и най-малките обекти. Но докато Тесла и Фон Лауе получавали чудесни резултати с подобни на частици емисии, практическото приложение на тези идеи се свеждало почти до нула при използването на светлинни лъчи.
През 1911 г. Емил Демойен заявил, че виждал изключително малки подвижни точки през мощен оптически микроскоп, но само по обед през месеците май, юни и юли! Колегите му го помислили за побъркан, но д-р Гастон Несен се досетил защо подобно наблюдение е възможно единствено тогава. По това време на годината ултравиолетовите лъчи в слънчевата светлина са много повече, отколкото през останалите сезони. По-късите вълни били причина за внезапно оптично увеличение, позволяващо виждането на обекти, които при нормални обстоятелства си остават невидими.
Сякаш прогресът в оптиката щял да продължава безкрайно. Предполагало се, че не съществува никакви граници и рано или късно хората ще могат да виждат и най-малките частици на материята. Но когато физикът Ернст Абе формулирал някои теоретични ограничения на оптическата резолюция, всички тези големи очаквания се сринали. Абе твърдял, че оптическата резолюция зависи единствено от дължината на светлинната вълна и ограничението е една трета от дължината на вълната, използвана за осветяване на образеца. Според Абе ултравиолетовата светлина с дължина на вълната 0,4 микрона не може да се използва за наблюдаване на обекти с големина под 0,15 микрона.
Този теоретичен „погребален звън“ обезкуражил повечето конструктори. Тъй като според твърденията му резолюцията на оптическите микроскопи била ограничена в рамките на 1600 и 2500 диаметъра, разработката на нови модели губела смисъл. Тъй като резолюцията е способност на увеличителния инструмент да идентифицира детайли и изключително фини нива от вътрешната структура, границата на Абе довела дотам разработката на нови модели микроскопи почти да замре.
Прогресът на медицината зависи изцяло от съвършенството на уредите, с които тя борави. При липсата на нови съвършени оптически инструменти с по-голяма прецизност, напредъкът и тук започнал сериозно да забавя хода си. А когато се случи подобно нещо, поради липса на зрение академиците започват да пишат трудове. Така истинското познание, основаващо се на наблюдението и експеримента, бива заменено с неоснователни спекулации.
Други се възползвали от ограничението на Абе и се насочили към разработката на различни видове електронни микроскопи, стремейки се по този начин да извлекат повече облаги за себе си. Тези предприемачи обаче не можели да планират добре и не успели да разберат, че електронната микроскопия ще постави също толкова непреодолими ограничения пред биолозите. Електронните лъчи убиват живата материя и на получените от тях изображения може да се наблюдава единствено мъртва материя. Но „всичко е възможно“ в името на печалбата. Въпреки протестите на квалифицирания медицински персонал, Американската корпорация за радио (RCA, Radio Corporation of America) начело със Зворикин продължила разработките си.
Електронната микроскопия като логически продукт на ограничението на Абе се превърнала в хит за младите финансисти. Въпреки протестите на повечето изследователи, Американската корпорация за радио продължила пропагандните си кампании. Технологичната измама, превърната в добре продавана стока, щяла да се окаже сериозна спънка за работата на всеки изследовател в областта на медицината. Патолозите щели да бъдат буквално принудени да приемат ограниченията на бъдещия електронен микроскоп.
Окуражени от рекламите на масово произвежданите електронни микроскопи, корпоративните изследователи се подготвили за належащите промени в лабораториите. Започнали да се разпространяват дори ръководства за работа с новите устройства. Учените не можели да следят развитието в областта на „най-голямото увеличение, постигано някога“. Преди обаче Американската корпорация за радио да постигне целта си, се намерили хора, които хвърлили ръкавица на електронната микроскопия. Неочакваният обрат временно извадил корпорацията от релси. Конкурентите подложили на съмнение ограничението на Абе и търсели оптически средства да проникнат в света, върху който Американската корпорация за радио обявила своите „изключителни права“.
Тъмновиолетова светлина
Отвъд ултравиолетовия спектър се намират рентгеновите лъчи на проекционния микроскоп на Фон Лауе. Но техният свят не е подходящ за патолозите, тъй като рентгеновите лъчи са в състояние да разкрият структурата единствено на кристали. Някои дизайнери продължили в тази посока и разработили „меки“ рентгенови микроскопи. Устройствата обаче имали тежки изисквания към приготвянето на образците. На първо място, преминаващите през образците рентгенови лъчи убиват живите организми. Най-добрите рентгенови изображения на малки образци изискват използването на смъртоносни оцветители на метална основа. А онова, от което се нуждаели биолозите, са живи образци.
Докато инженерите от Американската корпорация за радио се мъчели да запазят положението си и да завладеят пазара, някои конструктори на ултрамикроскопи започнали успешно да атакуват границата на Абе. Според Абе максималната разделителна способност, на който и да е ултравиолетов микроскоп ще бъде ограничена в рамките между 2500 и 5000 диаметъра. Но конструираните от харвардските учени Грейтън и Дейн ултрамикроскопи успели да постигнат резолюция от 6000 диаметъра и увеличение от 50 000 диаметъра.
Д-р Френсис Лукас от Лабораториите „Бел“ разработил модифицирана версия на тази система, при която увеличението достигало 60 000 диаметъра. Работата му не само отхвърлила теоретичната граница на Абе — изобретеният от д-р Лукас ултрамикроскоп дал възможност на Лабораториите „Бел“ да се превърнат в сериозен конкурент на Американската корпорация за радио в областта на микроскопията. Д-р Райф вече успял да постигне резолюция от 6000 диаметъра с увеличение 50 000 диаметъра. А сега вече смятал, че разполага със средства далеч да надхвърли първоначалните достижения. Перфектната от теоретична гледна точка граница на Абе се разпадала пред новите емпирични данни.
Разбира се, пропагандата в крайна сметка осигурила победата на Американската корпорация за радио и тя наложила електронната микроскопия, слагайки край на конкурентите от Харвард и Лабораториите „Бел“. Въпреки това независимите изследователи предпочитали ултравиолетовите микроскопи пред всеки модел, който можел да им предложи Американската корпорация за радио. Ултравиолетовите микроскопи са атрактивни поради това, че позволяват да се наблюдава жива материя. Ето защо патолозите не били особено впечатлени от огромните увеличения, предлагани от електронните микроскопи.
Целта
Ултравиолетовата светлина е абсолютно необходима за ултравиолетовите микроскопи. Успешната работа на устройството зависи от тъмните ултравиолетови лъчи. Монохроматичните източници на този вид светлина не допускали повечето от познатите аберации, често наблюдавани в оптичната микроскопия. Размазването на образа при преминаването на лъчите през лещите също можело да се сведе до минимум. Освен това ултравиолетовият източник трябвало да излъчва светлина с възможно най-къса дължина на вълната, за да се доближи колкото се може по-близо до идеалния геометричен лъч.
Всички оптически компоненти в ултрамикроскопа трябвало да се изработят от чист кварцов кристал, за да могат да пропускат безпрепятствено тъмните ултравиолетови лъчи. Дори стъклата на образците били изработвани от тънки пластини кварц. Ултрамикроскопите на Дейн, Грейтън и Лукас използвали колкото се може по-малко лещи, тъй като на практика са чисти проекционни микроскопи.
Според д-р Лукас устройството му имало резолюция една десета от дължината на осветяващата светлина. Това разбило така наречените оптически ограничения на Абе с 300 процента — резолюцията била сведена до 0,5 микрона. Как е възможно това? Освен това Дейн и Грейтън заявили, че с изработените от тях лещи може да се постигне далеч по-голяма разделителна способност. Каква е причината за това? Тъй като производителите приели теоретичните ограничения, в областта настъпил застой. Просто никой не си направил труда да провери теорията!
Ултрамикроскопите недвусмислено показали, че лещите наистина позволяват прекрачването на теоретичните ограничения. В желанието си да си запазят доверието на учените, производителите просто възприели написаното от физиците. Не по-малко показателен е и фактът, че всеки ултрамикроскоп не се нуждаел от фиксиране на образеца. Появата на новото устройство дало нов приток на сили у изследователите, които желаели да видят живи патологични етапи в своите култури. Незабавно от двете страни на Атлантическия океан завалели многобройни поръчки от множество изследователски институти.
Някои високоуважавани учени започнали да смятат, че има пукнатини в основните закони на физическата светлина. Може би в крайна сметка природата й е коренно различна от онова, което се смята. Именно затова, посочвали те, границата на Абе се оказала просто едно изкривено математическо описание. Светлината не била онова, което смятали физиците. Но какви други безрезервно възприети истини задържали новите открития? Емпиричните наблюдения започнали да заместват теоретичните писания и се появили открития, които би трябвало да са „невъзможни“ според големите авторитети.
Когато учените разбрали огромната цена, която трябвало да платят конструкторите на микроскопи заради границата на Абе, започнали да атакуват всички теоретични граници, имащи връзка със собствените им области на изследване. През 30-те години на XX век били поставени под въпрос всички научни предпоставки. Всяко приложимо правило в оптиката било преразглеждано отново — истинско въплъщение на възроден научен подход. Учените се изпълнили с нови идеи, които ги карали отново да предизвикват инертния свят. Най-значителният резултат от новите ултрамикроскопи бил именно това — подновяването на практиката всяко нещо да се поставя под въпрос. Сега патолозите и биолозите разполагали с инструменти, позволяващи им да вперят погледи в най-затънтените и невидими кътчета.
Новите възможности пред медиците позволявало разработването на нови лекарства за болести, мъчещи човечеството от зората на съществуването му. Войната избухнала с нова сила и на бойното поле се появили съвременните кръстоносци, въоръжени със светлина. Странно, но битката обединила две съвсем различни групи срещу общ враг. За нещастие, едната от тях желаела цялата слава за себе си и премазала по-чувствителния си съюзник.
Институтът „Рокфелер“ разширил кампанията си и започнал широко да рекламира ефективността на електронните микроскопи, за да си осигури пазар за новите модели. Бюджетът на Американската корпорация за радио не познавал никакви ограничения. Електронната микроскопия обединила силите си с фармакологичната индустрия, бълваща своите алопатични[1] лекарства. Онези, които поели задълженията на инквизитори, вместо да останат защитници на истината, се оказали затънали в море от нови разработки, които бизнес ориентираните им патрони желаели да унищожат. Независимите университетски изследователи си останали първи приемници на новите и изумителни открития, разтърсили медицинския свят. Това повече не можело да се толерира от разрастващите се фармацевтични монополи и тръстове, желаещи пълно господство. Бележки
[1] Лекуващи чрез противодействие. — Б.ред. ↑ Икономическата депресия от 30-те се стоварила най-силно върху обикновените граждани. Д-р Райф се занимавал с разработката и усъвършенстването на ултравиолетовите проекционни микроскопи от 20-те и планирал да построи много по-съвършено устройство. Супермикроскоп. Дизайнът се основавал на теоретически принципи, формулирани от предварителните му експерименти в областта на оптиката. Сега трудът му внезапно бил прекъснат. Останал без работа, д-р Райф поел по пътя на всички онези, изпаднали в нужда. Скромен и лишен от гордост, той потърсил начин да си изкарва хляба в далеч по-малко интелектуални сфери.
Бил нает за личен шофьор на Х. Х. Тимкин — богат автомобилен магнат и филантроп. Постепенно д-р Райф спечелил уважението и благосклонността на работодателя си. Повече не можел да пази чудесната си мечта единствено за себе си. По време на дългите пътувания към досадните делови срещи Тимкин се впускал в задълбочени дискусии с д-р Райф относно работата му в областта на медицината. Д-р Райф участвал в разговорите с такава жар и откровеност, че силно изненадал работодателя си. Не сериозността и почтеността било онова, което привлякло вниманието на Тимкин. Той можел да разпознава качественото, когато го виждал, и можел да слуша.
Високото положение на шофьора си личало въпреки скромното положение, което заемал в обществото. А когато започвал да говори за разработките и изследванията си, сякаш самият въздух около него започвал да трепти! Изказал съжаление, че му се наложило да изостави работата си, но бил абсолютно сигурен, че в края на краищата всичко ще си дойде на мястото. Онова, което споделял, било невероятно. Вдъхновение в най-чистия му вид. Когато Тимкин и бизнес партньорът му Бриджис разбрали какво всъщност се опитва да постигне д-р Райф, незабавно решили да подкрепят финансово изследванията му.
Тимкин и Бриджис учредили фонд за финансиране на д-р Райф и изумителното му проучване. Райф бил искрено трогнат. Трогнат до сълзи. Като крайно емоционален човек той обещал, че няма да ги разочарова. Щял да работи, докато не постигне успех. В имението на Тимкин (Пойнт Лома, Калифорния) била обзаведена лаборатория и д-р Райф се заел за работа с усърдие, което изненадало всички около него. Тимкин и Бриджис били изумени от скоростта, с която Райф завършвал всеки нов модел, с който се захващал. Работел неуморно — истинско вдъхновение за хората, които подкрепяли работата му. Абсолютно очевидно било, че замисленият и благороден доктор бил сериозен докрай в начинанието си.
Райф яростно преследвал и постигал всяко нещо, което не било постигано в областта на ултравиолетовата микроскопия. Умът му се насочил отново към метода, който бе замислял преди толкова много години. Изглеждало, че някогашната мечта е на път да се сбъдне. Търсене на повече светлина. Решил да запълни цялата тръба на микроскопа с цилиндрични кварцови призми. Така нямало да има различия в индекса на отражение по цялата дължина на оптичния път. Кварцовите призми щели да „отварят“ всяка конвергенция на лъчите и да ги поддържат напълно успоредни. Така пристигналият в окуляра образ щял да бъде ярък и с изключително висока резолюция.
Тази конфигурация от кварцови призми накарала лъчите да се движат на зигзаг в 22 светлинни ивици. Вътрешният оптичен път се състоял изцяло от 22 кварцови цилиндъра, между които били поставени лещи. Сякаш цялото устройство представлявало един-единствен кристал с различни повърхности. Излъчваните към образеца лъчи щели да преминават през успоредни пътища през призмите и образът щял да се увеличава само когато достигне някоя леща. Този метод гарантирал идеалното качество на крайното изображение.
Към брилянтната конфигурация било добавено и второ оптическо нововъведение. Д-р Райф решил да използва феномена, при който силната светлина стимулира вътрешна флуоресценция на образеца. Насищането на образеца с ултравиолетова светлина измествало точката на дивергенция в самия образец вместо зад него, което го принуждавало да започне самият той да излъчва ултравиолетови лъчи.
Налице била истинската светлинна точка за осветяване на образеца — и това бил самият образец! Концепцията била наистина върхова, тъй като чрез нея и най-малките частици можели да бъдат накарани да излъчват ярки дивергентни лъчи. Замисълът бил оригинален още от самото начало. Д-р Райф разработил система, с която избрани части от ултравиолетовия спектър можели да се разделят и да се насочат към образеца с помощта на поляризатор. Включването на този компонент към системата щяло да позволи на образеца да излъчва светлина в собствения си спектър на абсорбиране, като и най-малките частици щели да излъчват с максималните си възможности.
Теоретично тези ярки отразени лъчи могат да се увеличат до абсолютно всякаква степен. А вторичният монохроматичен ултравиолетов лъч щял да извърши нечувано досега чудо. Когато се съчетавала с вътрешната флуоресценция на образеца, вторичната добавка щяла да направи светлината хетеродинна[2]. Това означава, че светлинните степени на образеца могат да се вдигнат много над първоначалните им стойности. При такива къси дължини на вълната разделителната способност на устройството щяла да бъде невероятна. Към флуоресцентната светлина на образците се добавял допълнителен тъмен ултравиолетов лъч, който осигурявал изумителна острота на изображението на невидими иначе обекти. Оставало начинът на осветяване и изпълнената с кварцови призми тръба (проектирана да запазва излизащите от образеца лъчи абсолютно успоредни) да се съберат в едно цяло. Д-р Райф твърдял, че тези успоредни линии са с точност в рамките на една дължина на вълната — нещо само по себе си поразително.
Не след дълго бил създаден малък ултрамикроскоп, чийто принцип на работа нарушавал предполагаемите закони на оптиката. Моделът превъзхождал всички разработени до този момент ултрамикроскопи. Постижението било толкова поразително, че дори институтът „Франклин“ публикувал дълга и подробна серия статии относно разработките на д-р Райф. Институтът получил за съхранение и няколко от устройствата, които се пазят там и до днес.
Този микроскоп бил различен — напълно различен. Можел с кристална чистота да показва не само вируси в латентно, но и в активно състояние. Призматичният микроскоп на д-р Райф прекрачвал всички теоретични граници на оптическата микроскопия през 30-те с нечуваната си резолюция от 17 000 диаметъра — три пъти повече от резолюцията, постигната от д-р Лукас.
Първият призматичен микроскоп представлявал хоризонтално оптическо устройство, монтирано на масивна стойка. Въоръжен с най-добрите фотографски инструменти, д-р Райф направил завладяващи съзнанието снимки. Увеличението било толкова зашеметяващо, че представители на всички научни институции се втурнали да наблюдават демонстрациите му.
Постиженията му били посрещнати с бурни овации от всички медицински гилдии от двете страни на Атлантика. Огромен брой научни издания помествали обширни статии, посветени на труда му. Откритията му били повторени и съобщени от водещи медицински институти, чиито имена са добре известни по цял свят. Ето защо липсата на широко достъпна информация за живота му е крайно подозрителна.
Д-р Райф, проявил достатъчно скромност, за да се наеме да работи като шофьор, изведнъж се озовал на върха на славата От мрака зад кулисите попаднал под ослепителните прожектори на сцената. Единствено характерът му, заради който всички го обичали, можел да се сравнява с неговия гений. Семейство Тимкин го обожавали. Лабораторията му била оборудвана с най-прецизната за времето си апаратура. Д-р Райф продължавал методичните си проучвания. На всяка крачка го следвали нови невероятни открития в областта на биологията. Сега с помощта на своето „ултра зрение“ той можел заедно с колегите си да се взре в недостижими по-рано измерения. Откритията често поставяли под съмнение общоприети идеи в биологията и медицината.
Д-р Райф възнамерявал да създаде институт, в който да обучава по-младите специалисти да работят с великолепните ултрамикроскопи. Щяло да се осигури масовото производство на устройствата. Те щели да станат задължителна част от всяка професионална лаборатория. Целта на проучването не били парите. Те вече били осигурени. Д-р Райф имал една-единствена цел.
Той бързо разработил няколко различни модела на първоначалния си проекционен призматичен микроскоп. Хоризонталният проекционен модел бил преобразуван в по-компактен вертикален, който по-пълно отговарял на нуждите на патолозите и биолозите в практическите им лабораторни занимания. Някои от моделите могат да се видят в различни архивни филми и фотографии, заснети в лабораторията му.
И ако призматичните микроскопи на Райф превъзхождали всеки стандартен лабораторен уред със способността си да показва и фотографира вируси в активно състояние, универсалният микроскоп бил всички поставени до момента рекорди. Създаден през 1933 г., универсалният микроскоп позволявал резолюции до зашеметяващите 31 000 диаметъра и увеличение над 60 000 диаметъра.
С помощта на прецизни фотографски техники за увеличаване, д-р Райф успял да постигне увеличение от 300 000 диаметъра. Изчисленията му показвали, че ултра оптическия проекционен микроскоп може да дава ясни изображения с увеличение 250 000 диаметъра. А след фотографското увеличение пред учените нямало да има никакви граници.
В лабораторията на д-р Райф правилото на Абе се споменавало като провалило на недоразумението. Райф успял да разбие „видимия предел“. Именно запознатите с оптиката и възможностите й твърдят, че подобни увеличения не могат да се получат според обичайните принципи на светлината. При устройства като тези на Райф действат други светлинни енергии, попадащи отвъд простите оптически параметри. Процесът на фокусиране е радионичен, тъй като използва проникващото од-лъчение. Стимулацията на специални режими на ретината освобождава аномалното възприятие и неговите свръх оптични увеличения. Внимателното проучване на ултрамикроскопа на Райф разкрива запълнени с кварцови призми тръби, идентични по действието си с патентованите радионични анализатори на Т. Г. Хиеронимус (Лер).
Вирусите остават абсолютно невидими, когато културите се гледат през стандартния тогава тъмно полеви микроскоп на Цайс. Призматичните микроскопи на д-р Райф били незабавно поръчани от Медицинския институт на Северозападния университет, фондация „Майо“, Британската лаборатория за тропическа медицина и други престижни научни институции. Моделите постигали увеличение и резолюция до 18 000 диаметъра.
Сега пред него се отварял свят, в който озаряващата ума светлина се съединявала със светлината, попадаща в очите. Полета от светлина. Новото зрение нямало граници. Никакво невидимо наметало нямало да помогне на врага. Скоро всички щели да го виждат и армиите на смъртта и сянката щели да бъдат победени. Трофеите щели да дарят човечеството с невероятни съкровища. Животът и светлината отново щели да завладеят света, управляван толкова дълго от сянката и смъртта. Започнала колосалната задача да се каталогизират патогенните вируси.
Бележки
[1] Хвалебствен псалом. — Б.ред. ↑ [2] Свързана с незатихващи колебания с висока честота. — Б.ред. ↑ Търсенето
През 1931 г. с помощта на новите модели на призматичния микроскоп д-р Райф и д-р А. И. Кендал от Медицинския институт на Северозападния университет можели да наблюдават, демонстрират и фотографират „поддаващите се на филтриране“ патогени (вируси). Нещо повече — може би за първи път те можели да различат преминаването им от латентно в активно състояние за определен период от време. Прясно приготвените култури били разглеждани на определени етапи, с което се разкривали периодите на латентност и активност.
Бил подготвен субстрат от тъкан, в която се развъждала тифозна бактерия. След няколкодневен растеж образците на смъртоносната култура били прекарани десет пъти през финия (три нули) W-образен филтър на Бекерфелд. Когато такъв образец се разглеждал през най-добрите лабораторни микроскопи, се различавала само мътилка, но не и живи организми.
През призматичния микроскоп на Райф с правилно настроен поляризатор бактериите в образеца засветили с ярки тюркоазни цветове. Били различени две форми, което изненадало учените. Дългите, сравнително гладки и неподвижни бактерии се намирали редом с огромна популация свободно движещи се овоиди[1]. Подвижните гранули греели с ярка тюркоазна светлина при увеличение 5000 диаметъра. Подвижните форми били пренесени във втория приготвен субстрат и оставени да растат в продължение на няколко дни. Отново се преминало през процеса на филтриране. Когато вземаните произволно образци преди четиридневния период били разгледани, пред очите на учените се разкрило нещо изумително. Д-р Райф и Кандал видели сравнително неактивни бактерии със светещи с тюркоазна светлина овоиди в единия си край. Значението на откритието било огромно. Впоследствие с голяма прецизност били определени точните периоди на преход, а целият процес бил фотографиран чрез специални добавки, разработени от д-р Райф. През определени интервали на активирането си бактериите изхвърляли подвижните тюркоазни форми в културата. Реалната причина за заболяването били именно сините овоиди, а дългите гладки бактерии само играели ролята на техни приемници. Преминаването между двете състояния било документирано и съобщено в научните списания. Откритията били потвърдени първо от д-р А. Фурд, главен патолог в болницата в Пасадена, а по-късно — от д-р Е. К. Розенау от фондацията „Майо“ (1932). Призматичният микроскоп на Райф бързо си извоювал подобаващото му се място.
Екипът се заел да изучава нови образци. През 1932 г. Райф и Кандал разгледали култури на полиомиелит и вирусите им били успешно изолирани, идентифицирани и фотографирани. В тях били разпознати стрептококите и подвижни сини форми, наподобяващи овоидите на тифа. Новината незабавно била съобщена на фондация „Майо“ и наблюденията били повторени от д-р Е. Розенау. Д-р Карл Майер, директор на фондацията за медицински изследвания „Хупър“ към Калифорнийския университет, посетил изследователските лаборатории „Райф“ заедно с д-р Милбанк Джонсън, за да провери и потвърди обявените резултати. Невъзможното станало факт. Бактериите можели да бъдат преносители на вируси. Нещо повече — у жертвите на полиомиелит се наблюдавал висок процент носители на вирус, подобен на вируса на тифа.
Стигнало се до плашещи изводи, когато били направени сравнения между призматичния микроскоп и микроскопите на Цайс. Всички предишни изследвания, основаващи се на старите устройства, дали отрицателни резултати. Подобни съобщения изпълвали цялата медицинска литература. Врагът успявал да остане невидим в продължение на години. Лишените от подходящо зрение професионалисти съчинявали какви ли не спекулативни обяснения за появата на тези заболявания. Вакуумът, получен от липсата на видими доказателства, пораждал безброй теории. Много висококвалифицирани учени поради липса на възможност да се убедят с очите си непреклонно твърдели, че жертвите на определени заболявания страдали условията, създали се спонтанно в организма им.
Ултрамикроскопът на Райф бил на път да отприщи войната с вирусите. Поради метода на „само оцветяване“ чрез флуоресценция д-р Райф наблюдавал изключително живи образци — особена характерна черта на неговата технология. Флуоресцентното оцветяване на всеки патоген било каталогизирано, което само по себе си представлява историческо постижение. Бактериите на туберкулозата светели в изумруденозелено, на лепрозата — в рубиненочервено, E. Coli били с махагонов цвят всеки злосторник се издавал с красивите си цветове. Точността на каталозите на д-р Райф носят несъмнения белег на гения. Можем да го видим по време на работа в архивните ленти.
Във филмите могат да се видят всякакви фотографски апарати, дори и професионалната 35 мм камера „Скандия“, с която е правел снимки, описващи инкубационния период на вирусите. Д-р Райф се постарал да документира всяко свое откритие. По онова време било новост всеки образ да се записва на камера, а също и с фотографии. Изследователят методично минавал през всеки възможен патогенен образец и фотографирал смъртоносните организми. Внезапно започнали да се появяват и нови вируси — такива, каквито не били каталогизирани досега.
Призматичният микроскоп хвърлял нова светлина в мрака. Навсякъде д-р Райф разпознавал нови видове вируси. И тогава насочил погледа си към най-дълбокия мрак. Търсел болестта, от която се ужасявали всички. И до днес самото й название смразява сърцето. Болест, носеща ореола на окончателното. Рак. Арогантно самохвалство, победа над раболепното човечество. Хората прошепват името й, страхувайки се да не станат поредната й жертва. Имигрантите дори отказвали да я нарекат по име, а я наричали „злата болест“ и се прекръствали боязливо.
При липсата на факти, при липсата на зрение учените развивали противоречиви теории относно рака и развитието му. Накрая противоречивите теории били консолидирани в професионалната литература във формата на неутрализираща сама себе си амалгама от предположения. Учените били принудени да изучават биохимичните ефекти на рака, а не причинителя му. Повечето не можели да си представят какво кара клетките да започнат странните и ненормални цикли, характерни за раковите тъкани. Определено „видима причина“ не съществувала.
През 1931 г. д-р Райф се сдобил с разнообразни образци на злокачествени тъкани, към които насочил цялата мощ на първия си призматичен микроскоп. Д-р Райф бил майстор патолог. Техниките му могат да се наблюдават на запечатаните на кинолента презентации. Добре ли виждал образеца пред себе си? Какви са тези подвижни форми с прекрасна виолетово-червена разцветка? Наблюдавал ги дълго и търпеливо. Те бързо се движели пред очите му. Отбелязал подвижността им в тройно дестилирана вода и гледал как бързо преминавали през решетката на ситото. Издължените овоиди се движели изненадващо бързо.
Д-р Райф се сдобил с още повече тумори от най-различни болнични източници. Събрала се изумителна колекция от 20 000 образци. Инкубирането и култивирането на всеки един изисквало голямо внимание и време. Поддържала се абсолютна стерилност. Райф използвал няколко групи големи парни автоклави. Не можело да става и дума за замърсяване на образците. Методите му могат да се проверят на архивните филми, на които се вижда всяко помещение от лабораторията му. Образците, отделени от тези култури, винаги минавали през филтъра на Бекрефелд и смесвани с тройно дестилирана вода.
Изследването на всеки образец с помощта на призматичния микроскоп разкривало една и съща истина. Те отново били там! Все същото виолетово-червено присъствие. Нарекъл овоидите вирус ВХ и открил присъствието му във всеки случай на раково заболяване у хората. Дали тези виолетово-червени подвижни форми са причинител на рака? Възможно ли е да се изтръгне проклетата напаст? Той ли е единственият, който е видял този вирус? Колегите му можели да потвърдят откритията му само с помощта на неговите микроскопи. Д-р Райф и д-р Кандал успешно демонстрирали изолирането на вируса ВХ на повече от петдесет патолози, работещи за най-видни научни институции.
Мнозина теоретици на медицината вече постулирали, че някои разновидности на рака са с вирусен произход, но никога не посочвали вирусите като универсален причинител на болестта. Умувания, публикации, лекции, теории. Приказки и пак приказки. Райф виждал универсалния причинител на рака. Доказателството се намирало буквално пред очите му. Във всеки отделен случай откривал действието на един и същ агент — подвижните виолетово-червени форми. Нямало значение откъде идвали заразените тъкани. Не можело да става и дума за грешка. Нямало вероятност за замърсяване на образците. Други лаборатории също се сдобили с образци и потвърдили откритието му. Всички използвали призматичните микроскопи.
Райф успял да изолира вируса ВХ през 1931 г. и филмирал процеса, така че идните поколения да могат да научат повече за врага си. Успял да култивира вируса и се заел да демонстрира периодите на инкубация и активност. Прехвърлянето на вируса ВХ от културата към приемника и от приемника към културата се превърнало в рутина. Били направени сто и четири такива прехвърляния с различни разновидности на вируса ВХ. Д-р Райф видял появата на нов вид вирус, свързан с появата на рака — вирусът BY, който се оказал с много повече разновидности от групата на саркомата. Демонстрацията на заразяването и инкубационния процес по-късно била потвърдена и от други професионалисти.
Един и същ вирус се появявал във всеки случай на рак у хората. Райф използвал бързо снимащи камери, за да измери периодите на активност на вируса ВХ, когато филмът свършил и бил проявен, пред Райф и колегите му се разиграл танцът на смъртта. Той отстъпил назад за миг и се загледал в редуващите се върху стената кадри. Проклети гадни гърчещи се твари! От колко души са успели да изтръгнат живота?
Д-р Райф наблюдавал с ужас как пред очите му с висока скорост се развива злокачествена тъкан. Инфектирането с вирус ВХ изисквало специално „отслабено“ състояние на приемника. Вкараният в здравата тъкан вирус изпадал в състояние на летаргия, а когато подходящите условия били налице, започвал да действа.
Вирусът ВХ стимулира бързото делене на клетките и принуждава тялото на приемника да произвежда необходимия за оцеляването му ядрен материал. Оказало се, че туморите са местата, където се ширели колониите на вируса. От време на време имало случаи на спонтанни ремисии. Това били изключително редки случаи, при които антителата успявали да се справят с атакуващия вирус. Повечето хора не били в състояние да реагират така мощно. Щом вирусът поемал контрол върху клетъчната дейност, смъртта била неминуема. Над човечеството се спускали сенки. Трябвало да има начин врагът да бъде унищожен. Трябвало да има светлина.
Бележки
[1] Яйцевидна форма. — Б.ред. ↑ Копия
Учените в другите лаборатории нямали същия успех. Защо не можели да видят вирусите? Защото използвали прехвалените електронни микроскопи. Ужасната истина, свързана с вируса ВХ била, че електронният микроскоп не е в състояние да го покаже. Случващото се в другите лаборатории отново ставало ясно за човека, който имал очи да види. Другите учени не виждали очевидното патогенно присъствие просто защото микроскопите им не го показвали. Ужасният фантом използвал всяко прикритие, до което можел да се добере. За нещастие, открил укритие сред онези, които се смятали за професионални рицари.
Блестящи учени ставали абсолютно слепи за вируса ВХ, просто защото самата електронна микроскопия била заслепяващ агент. Как било възможно един патоген да остава невидим при използването на технология, хвалеща се с най-големите постижения в областта на микроскопията? При приготвянето на образците за електронния микрограф учените „убиват“ тъканите. Процесът включва поставянето на образеца във вакуум. „Оцветяването“ се извършвало с бомбардирането му с метални йони. След това с висока скорост се излъчва поток електрони, който се насочва към образеца и се увеличава от няколко последователни електромагнитни лещи. Получените изображения се проектират върху луминесцентен екран или направо върху фотографска плака.
Електронната микроскопия унищожава крехките вируси още по време на подготовката на образеца. Унищожава доказателството. Един и същи ритуал се повтаря стотици пъти с едни и същ отрицателни резултати. Неспособни да мислят ясно, малцина от тези техници биха могли да се справят със ситуацията и да разберат защо вирусите не се появяват на екраните им. Прекалената увереност в системата на Американската корпорация за радио просто блокира нормалния начин на мислене. Електронната микроскопия не показва вирусите, защото те се разпадат при подготовката на образците.
В такъв случай грешката е именно там. Но защо не се намира нито един кадърен специалист, който да разбере такава проста истина? Защо светлината се изплъзва на онези, които твърдят, че я владеят напълно? Технологичното чудо, предназначено да измести всички конкурентни микроскопи, приспива непробудно онези, които трябва да решават подобни очевидни дилеми. Медиците техници просто са забравили как да мислят. Възприетите нови методи всъщност унищожават патогените, които възнамеряват да изучават. Сравнително Неотдавна при търсенето на вируса HIV (СПИН) отново се стигна до подобно безсилие заради присъщите недостатъци на електронната микроскопия.
Вирусите ВХ подскачали и се гърчели дръзко пред очите му. Но как да ги унищожи? Откриването на имунизиращо средство за всяка една разновидност представлявало непосилна задача, чието изпълнение би отнело векове. Човечеството не разполагало с толкова време. Не, трябвало да се открие някакво друго универсално средство, което да унищожи всички патогенни форми с един замах.
Вирусите и бактериите от всякакъв вид могат да бъдат унищожени, ако се изложат на специална ултравиолетова светлина. Може би това се отнасяло и за вируса ВХ. Трябвало да разбере. Разполагал и с устройството, което му позволявало да гледа с очите си. Затова започнал дълго и мъчително търсене на онази част от спектъра, която може да унищожи вирусните култури.
Д-р Райф открил, че смъртоносните вируси всъщност се чувстват великолепно при радиациите на специфични елементи. Сред тях най-много изпъквали радият и кобалт–60. От лъченията им латентните вируси бързо преминавали в активно състояние. Сърцето му отново се изпълнило с ужас. Медицината се опитвала да лекува рака със същите тези излъчвания! Трябвало да има някакъв светлинен спектър, който да унищожава вируса. Потърсил в периодичната таблица на елементите. Активираните неон и аргон също засилвали вирулентната активност на латентните култури. Самият той използвал аргонови лампи, за да засилва скоростта на растежа на културите в заразените тъкани. Но все пак трябвало да има обхват от спектъра, който да унищожава ужасните носители на смърт.
Като че ли Нямало светлина, която да въздейства върху кристалните им структури. Та нали именно затова можел да наблюдава активността им! Никакви светлинни спектри с никакъв интензитет не можели да унищожат тези полуживи кристали.
Тогава се замислил за кристалите. Как се унищожава кристал?
Какво правят химикалите на скъпоценните камъни разтварят ги, разбиват ги на парчета пръсват ги?
Самият той правил същото нещо още през 1917 г. с различни видове протозои и големи бактерии. Знаел, че е възможно патогените да се унищожат с прилагането на внезапен електрически импулс. Първите му опити с малки радиопредаватели и по-прости микроскопи показали известен успех. Тогава използвал изходни лампи на „Телефункен“, с които получавал импулсите. Захранвано с малък генератор, простото устройство излъчвало петдесет радиочестотни вата към образците.
Първоначалното му вдъхновение се отнасяло към по-големите патогени. Затова нямал нужда от високи честоти — късите вълни били напълно достатъчни. Несъмнено било възможно да се интерполира необходимата свръхвисока резонантна честота, нужна за унищожаването на всеки микроб. Но дали това се отнася и за вирусите? Колко висока трябва да бъде тази честота? И ако тя не може да се постигне, възможно ли е да се използва някоя много по-ниска хармония при по-висока мощност? Възможно ли е да се открие смъртоносната степен за всеки патоген?
Новото оборудване било сглобено бързо. Имал нужда от генератор на изключително кратки електро импулси. Електрически „шипове“ от прав ток, приложени към напълнена с газ лампа, изстрелвали електрически лъчи към заразената цел. Самата лампа не трябвало да бъде вакуумна, защото би генерирала опасните рентгенови лъчи, които стимулират вируса ВХ. Не, в нея трябвало да има много лек газ, който да реагира почти мигновено. Необходимият газ трябвало да бъде такъв, че масата му по никакъв начин да не влияе върху импулсите.
Водород се използвал в специалните тиратрони с висока мощност — бързи високоволтови превключватели, използвани в диатермичните и (по-късно) в радарните системи. Старите рентгенови лампи често се повреждали, защото се пълнели със смес от водород и хелий. Подобни лампи вече почти не се използвали. Новият прожектор на д-р Райф бил именно такава рентгенова лампа. Проверил изходната й мощност и настроил веригата така, че да не изпуска и най-меки рентгенови лъчи. Лампата заблестяла — добър знак. Това означавало, че в нея имало достатъчно газ за излъчването на електрически лъчи. Д-р Райф нагласил полярността по такъв начин, че лампата да изпуска електро положителни лъчи с определена продължителност.
Оръжието било готово. Патогените продължавали дръзко да се гърчат пред погледа му. Застанал при призматичния микроскоп, Райф стрелял с лампата. Като завъртал настройващия циферблат до образеца, щял да разбере смъртоносната за патогените степен. Когато вирусите „експлодират“, щял да отбележи настройките. Ако методът проработел, би могъл методически да избере смъртоносната степен за всеки конкретен патоген. Не след дълго щял да се натрупа каталог на убийствени степени. Така д-р Райф щял да бъде в състояние да победи всяко съществуващо заболяване.
Нагласил инструмента в диатермичния обхват, който би трябвало според изчисленията да разпердушини вирусите на парчета. Опитът обаче винаги противоречи на теорията. Вирусът ВХ изведнъж се стопил — много под изчислената честота. Д-р Райф изключил предавателя и седнал изумен. Гледката на екрана била нереална. За по-малко от частица от секундата образецът се превърнал в мътна маса. Вирусите се разлетели на парчета! Опитът да ги „лиши от живот“ излязъл успешен.
Каталогът му започнал да се изпълва с фино настроени смъртоносни честоти. С безкрайна точност — точно както възнамерявал — д-р Райф определил всяка една смъртоносна степен. Силите на светлината срещу легионите на мрака. Анализът на електро положителния импулс показал, че излъчването му било проникващо, интензивно и еднопосочно подобно на невидимите лъчи на чистата електрическа сила. Тогава каква била тази странна, подобна на светлина енергия? Експериментът доказал, че вирусните култури били напълно обезвредени, замразени и унищожени от електро положителния импулс. Силата на някаква изключителна форма на светлина? Виждана ли е била изобщо подобна светлина досега?
Тази енергия била генерирана случайно през 1872 г. от Томсън и Хъстън. Не вълни, а лъчи. Електрически лъчи. Забравен феномен. Еднопосочните електрически импулси с огромна мощност излъчвали електрически лъчи вместо вълни. Тези лъчи прониквали през всяка материя, независимо дали ставало дума за камък или стомана. Получените в резултат искри изскачали от всеки изолиран метален предмет в голямата сграда, където се провел експериментът. Това не били радиовълни, а електрически лъчи.
По-късно през същия век Никола Тесла случайно наблюдавал получаването на същите електрически лъчи. Той подробно изучил феномена и създал импулсни генератори и прожектори на електрически лъчи. Тесла имал предвид именно този феномен, когато говорел за електрически лъчи, имащи подобни на светлината характеристики. Нов вид светлина. Д-р Райф преоткрил същото явление. Тесла говорел за своите „милиметрови лъчи“ и споменал за „бактерицидните“ им възможности. Сега същият този феномен потвърждавал думите на Тесла. При подходящ контрол лечебните свойства се проявявали съвсем ясно.
Крепостта
Докато унищожаването на вирусните култури върху кварцовата подложка било лесна за постигане задача, нещата изглеждали по съвсем друг начин с вирусите в човешкото тяло. Трябвало да се проникне през кожа, мускулатура и кости — прегради, създаващи значително съпротивление. Лъчите можели да изгубят първоначалната си честота и напълно да изгубят лечебната си способност.
Колкото и да е странно и изненадващо, патогените се оказали около две хиляди пъти по-слаби от клетките на тялото. Това означавало, че те можели да бъдат унищожени по метода на излъчения импулс чрез затоплянето на пациента. Поразително. Вече повече от век патолозите третирали микроорганизмите като химични системи и през цялото време се мъчели да открият химичните съединения, които да ги неутрализират. А методът на Райф третирал всички бацили като механични системи, които можели да бъдат унищожени чрез вибрации.
Д-р Райф подложил самия себе си на лъчението, без да получи никакви увреждания. Апаратурата била настроена да унищожи обичайните вирусни инфекции и след процедурата Райф в продължение на няколко часа се чувствал отпаднал и уморен. Предположил, че причина за това е отделеният след унищожаването на вирусите токсин и осъзнал необходимостта от детоксикация. Организмът трябвало да бъде подготвен за лечебния импулс. Излагането му под въздействието на лъчите можело да доведе до моменталното отделяне на голям брой токсични фрагменти в кръвта. Лъчевото лечение трябвало да се прилага на дози. Тъканите на тялото трябвало да получат специални течни електролити, които да спомогнат за бързото елиминиране на токсините.
За да се стимулира лечението, пациентът трябвало да бъде обгърнат от „носещо поле“ — своеобразно всепроникващо електрическо тяло, благодарение на което импулсните светлинни лъчи да могат да проникнат във всяка кухина на организма. Повърхностното излагане на лъчите не би могло да излекува пациента напълно. Светлинните лъчи трябвало да проникнат в цялото тяло. Д-р Райф разработил метод, при който пациентите бивали обгръщани от безвредно електрическо поле с акустична честота, докато се подлагат на интензивните краткотрайни електро импулси. Така лечебните лъчи можели да унищожават специфичните патогени в цялото тяло, без да причиняват вреда на пациента.
За генерирането на първичното и вторичното импулсно поле д-р Райф използвал два осцилатора. Първичното поле на „потапяне“ се получавало от акустични генератори. Импулсът се осигурявал от диатермична машина, свързана с мощен предавателен усилвател. Така двете енергии можели да унищожават патогените in vivo. Каталогът на д-р Райф винаги съдържа двойка смъртоносни честоти за патоген.
Д-р Райф открил, че вирусните култури били податливи на импулсите от специалната лъчева тръба. Настроени на смъртоносната степен на един патоген, лъчите действали безпогрешно. Подборът се превърнал в отличителен белег на лечебния метод. Можело да се случи да има по няколко патогена, прикрепени един до друг. При избирането на смъртоносната за единия честота, останалите оставали невредими. Целта обаче бивала напълно унищожена.
Д-р Райф тествал ефективния обхват на лъчите и определил безопасното за пациентите разстояние от източника на лъчение. Патогенните култури не били в безопасност никъде в близост до устройството. Д-р Райф разположил лампата в единия край на лабораторията си и започнал да поставя културите на различни разстояния от нея. В последния изумителен експеримент отнесъл културите вън от лабораторията в затворени контейнери. Оказало се, че излъчвателната лампа действа ефективно върху вирусните култури на разстояние 13 км! Металните стени не можели да предпазят вирусните култури от смъртоносните лъчи, тъй като действали като проводници. Дори при използването на алуминиеви контейнери настроените лъчи унищожавали целите си, където и да се намирали.
Това представлявало едно от големите открития в медицината с огромно значение за човечеството. Принципът на практика правел възможно излъчване на лечебни емисии в ефира. Цели градове можели да бъдат електрически „ваксинирани“ от една-единствена подвижна станция. Потенциалът на системата бил зашеметяващ. Епидемиите можели да се контролират, без да са нужни отнемащите време индивидуални прегледи. Излъчваното смъртоносно послание щяло да унищожава специфичния патоген само с няколко прости емисии. Непрекъснатото наблюдение на заразните болести можело да се прави чрез непрекъснати здравни „предавания“.
Завоеванието
Д-р Райф прокарал целия си екип през различни честоти. Всякакви зарази изчезвали под въздействието на лъча. Райф бил в състояние да изолира причинителите на инфекцията и да ги унищожи с най-обикновено завъртане на копчето за настройка. Спецификата на устройството била толкова прецизна, че отделните видове микроби можели да бъдат вземани на прицел наведнъж. Лечение с едно натискане на копче!
Използването на лампата в лабораторията осигурявало непрекъснат източник на ваксиниране. След известно време в телата на членовете на екипа имало толкова малко токсични вещества, че признаците на отпадналост започнали да изчезват. Сътрудниците му не се разболявали от нищо. Не хващали дори хрема.
След време д-р Райф почти не използвал ръкавици, когато работел с вирусни образци. Освен това нито той, нито някой от сътрудниците му не прихванал нито една от болестите, с които се занимавали. Лъчевата тръба ги „ваксинирала“ срещу всяко заболяване. Д-р Райф съобщил резултатите на медицинската общност, като самият той си останал конструктор и създател на системата.
Като изследовател патолог, д-р Райф никога не използвал устройствата в медицинската практика. Другите лекари желаели да се сдобият с тях, тъй като разбирали потенциала им. Д-р Лий Форест наглеждал дизайна и сглобяването на много компоненти за системата на Райф. Самият У. Д. Кулидж (Дженеръл Електрик) с готовност предоставил на Райф и сътрудниците му рентгенови лампи, запълнени със смес от водород и хелий. Подобрените модели били изпитани и настроени така, че да излъчват единствено желаните електро импулсни лъчи. Всичко това било най-добрата възможна препоръки на системата на Райф пред медицинската общност.
Щом научили за чудесата, много лекари започнали да настояват за създаването на по-малки преносими устройства. Не след дълго били сглобени първите модели, които били предоставени на лекарите за ограничено ползване. Когато с тях се боравело правилно, устройствата действали безпогрешно и унищожавали напълно всякакви видове инфекции и заболявания. Нямало нито един случай на неблагоприятно действие на лъчевите инструменти на Райф. А и не би могло да има. Преносимите устройства работели на абсолютно безопасни нива и не можели да причинят никакви вреди.
Внимателното наблюдение на състоянието на пациентите показало, че устройствата на Райф са на път да предизвикат революция в здравеопазването. Възпаление на гърлото можело да се излекува за секунди — достатъчно било само да седнеш на стола в лекарския кабинет. След облъчването пациентът правел гаргара със специален разтвор, който премахвал отделените токсини.
През 1934 г. д-р Милбанк Джонсън основал център за лечение на рак в Скрипс Касъл, Сан Диего. Екипът се състоял от специалисти от различни институти; в него влизали д-р Дж. Док (професор по медицина от Туланския университет), д-р К. Фишър (Детска болница, Ню Йорк), д-р У. Морисън (главен хирург, Санта Фе), д-р Р. Лаунсбъри, д-р Е. Коп, д-р Т. Бъргър, д-р Дж. Хийтгер, д-р О. К. Грюнер (Комисия „Арчибалд“ за изследване на рака към университета „МАКГИЛ“), д-р Е. К. Роузнау (клиника „Майо“) и др. Д-р Райф заемал поста главен консултант по въпросите на терапевтичното оборудване.
Оборудваният с лъчевата система на Райф център започнал да набира пациенти с диагноза туберкулоза и рак. Постъпили петнадесет болни от рак души, чието състояние било обявено за безнадеждно от експертите. Всички се намирали в напреднал стадий на заболяването. Малцина били оставените на амбулаторно лечение. Пациентите били рутинно подлагани на въздействието на лъчевата тръба на Райф. Мечтата започвала да се превръща в реалност. Човечеството най-сетне имало надежда.
С оглед критичното състояние на пациентите се взело решение времето на облъчване да бъде удължено до три минути. Оказало се, че лечението не можело да се прилага всеки ден, а между отделните открити серии трябвало да има периоди за почивка. Тежко болните пациенти просто нямало да издържат големите количества токсини, изхвърлени в организма им от унищожения вирус ВХ. Често пациентите изпадали в емоционални депресии, докато не получавали дозите си. Екипът заседавал на час и разглеждал състоянието на всеки пациент. Дългото излагане под въздействието на лъчите можело да доведе до тежки лимфни инфекции и отравяне на кръвта. Ето защо се прилагало триминутно облъчване на всеки три дни. Останалото време било необходимо за прочистване на кръвта.
Не след дълго лъчът свършил работата си върху отписаните някога жертви. Постоянните кръвни и тъканни проби показали, че в телата на късметлиите вече нямало следи от вируса ВХ. След двумесечно лечение и преглед от няколко лекари болният бивал изписван като излекуван.
Бившите пациенти се намирали под непрекъснато наблюдение, но нямало нито един случай на рецидив. Лечението се оказало революционно, резултатите — смайващи и категорични. Нещо повече, те били потвърдени и от специална научна комисия от Университета на Южна Калифорния. Били открити още три клиники с главен медицински инспектор д-р Джонсън. Сред участващите лекари били д-р Джеймс Коуч, д-р Артър Йейл, д-р Р. Хаймър, д-р Р. Стафорд и още много други. Клиниките били отворени между 1934 и 1938 г. и броят на успешните лечения е толкова голям, че е невъзможно да бъдат изброени тук, без да се препечатат списъците на Райф. Всеки случай бивал съобщаван и потвърждаван от външни специалисти.
През 1939 г. д-р Райф бил официално поканен да направи изявление пред Кралското медицинско дружество, което неотдавна потвърдило откритията му. Бил помолен да представи всички възможни филми, диапозитиви и апаратура. Д-р Р. Сийдъл съобщил за откритията и официално представил лъчевата система на Райф за лечение на рак в списанието на института „Франклин“ (том 237, № 2 от февруари 1944 г.).
Било обявено създаването на „Рей Бийм Тюб Корпорейшън“, която скоро щяла да представи на медицинския свят няколко модела апарати. Висококвалифицирани болнични служители и водещи лекари били готови да възприемат и прилагат новия метод на лечение. Появило се ново средство за контролиране и унищожаване на всеки вид болести — достатъчно било само да се натисне едно копче. Тази терапия неминуемо щяла да промени фармакологията и качеството на живот щял да достигне непознати висоти. До превръщането на мечтата в реалност като че ли оставала една крачка.
Инквизицията
Ненадейно Райф и екипът му се озовали под серия странни атаки от страна на неизвестни противници. По това време и при крайно загадъчни обстоятелства д-р Джонсън починал в болницата, в която постъпил поради съвсем незначителни оплаквания. През 1939 г. местният клон на Медицинската асоциация изправила д-р Райф пред Върховния съд в Сан Диего, но обвинението изгубило делото. Д-р Райф не можел да бъде обвинен в лекарска небрежност, тъй като бил патолог изследовател и конструктор на медицинско оборудване.
Тази противна атака разкрила отвратителната маска на завистта, зад която се криели редица могъщи и влиятелни личности. Самото съдебно дело сварило д-р Райф неподготвен. Типичен мечтател, той бил посветен изцяло в служба на човечеството. Смисълът на живота му се състоял в унищожаването на човешкото страдание. А сега имало убедителни доказателства, че някои кръгове в медицинската гилдия всъщност действат срещу утвърдилите се вече методи на лечение. Можели да се лекуват всякакви болести, дори и ракът. Защо тогава са всички тези нападки?
Растящата опозиция в редиците на Медицинската асоциация започнала да упражнява силен натиск върху Членовете на екипа на клиниката на Райф. Мнозина били принудени да напуснат заради непрекъснатите заплахи. В кампанията, несъмнено целяща злепоставянето на Райф и откритията му, Медицинската асоциация се нахвърлила върху сътрудниците му и така постепенно д-р Райф останал самичък.
Много по-ужасяваща и отвратителна от устните нападки на колегите му била мотивацията, довела до всичко това. Защо някой би поискал да унищожи такова велико постижение, което е от полза за целия свят? Кой предава цивилизацията в този конкретен случай? Кой представител на медицинските кръгове би желал заличаването на такива монументални открития? Умът на д-р Райф се гърчел под тежестта на подобни мисли. Това не било обикновена съпротива срещу нова идея в епоха на невежество. Пастьор е бил жертва на такова отношение, а неговото време е отдавна отминало. Това била преднамерена и внимателно подготвена съпротива във век, наречен век на науката.
Силно шокиран от всичко това, д-р Райф бил буквално изваден от равновесие по време на делото. Треперещ и плачещ, Райф не можел да приеме омразата и злобата на противниците си. „Защо, защо правите това?“ — повтарял непрекъснато той. Обвинението не можело да се надява на по-добър резултат. Виждайки в слабостта му средство да унищожат Райф и откритията му, противниците продължавали открито да атакуват гения. Постоянното явяване в съдебната зала успяло да пречупи ранимата душа на скромния, но велик учен. С две думи, обвинението го довело до пълен срив.
Д-р Коуч бил принуден да прекрати работата си в клиниките на Райф под заплаха, че ще бъде обвинен в лекарска небрежност. Медицинската асоциация наредила нито един неин член, който използва лъчевата система на Райф, да не може да упражнява професията си на територията на Съединените щати. Морис Фишбейн, главен акционер, касиер, цензор, редактор и инспектор на Асоциацията, използвал позицията си и предупредил всички членове на екипа на Райф за предстоящите съдебни процеси. По заповед на Федералния съд лъчевите устройства трябвало да бъдат иззети, конфискувани и унищожени под заплаха от глоби или затвор.
Светлина
Всички, с изключение на д-р Коуч и д-р Йейл доброволно върнали устройствата си. По-късно двамата хирурзи заявили, че през изминалите двадесет и две години след процеса излекували успешно хиляди пациенти с помощта на тайно запазените устройства на д-р Райф. Д-р Йейл публикувал подробен и стегнат хронологичен списък на пациентите, третирани и излекувани от него през този период. Въпреки факта, че шестдесет процента от постъпилите при него тежки (ракови) случаи не се поддавали на опериране и за тях нямало никаква надежда, д-р Йейл показал, че всички тези пациенти са все още живи.
Микроскопите на Райф конкурирали Американската корпорация за радио и нейните доходоносни електронни микроскопи. Лъчевата система на Райф заплашвала да заличи приетите фармацевтични методи за лечение. Подобни перспективи не се нравели на застрашените корпорации. Д-р Райф разработил средства за лечение, които вършели работа. Това се вижда повече от ясно в яростта, с която го нападнали противниците му.
Систематичното унищожаване на това постижение говори за мащабно и ужасно упражняване на контрол над обществото, който неизбежно се свързва с корпоративни тръстове и правителствени организации. Идеята, че се допуска разпространение на болести само за да се защитават корпоративните интереси, е прекалено ужасна, за да може изобщо да бъде обсъждана. Когато федералните служители пристигнали да запечатат лабораторията на Райф, било прекалено късно. Неколцина предани сътрудници успели да отмъкнат цялото безценно оборудване и заедно с някои важни документи го прехвърлили през границата в Мексико, където се намира и до днес под грижите на Джон Крейн.
Редакторът и главният цензор на Асоциацията „Фишбейн“ се погрижил името на Райф да бъде изтрито от всички излезли публикации, нито едно научно издание да не публикува негови материали и в нито един официален документ да не се споменава за постиженията му. Поведението му е повече от подозрително — особено като се има предвид, че Фишбейн е тясно свързан с фармацевтичните тръстове.
Контролът върху обществото се превърна в основна тема след края на Втората световна война. Модифицирането и регулирането на обществената мисъл чрез законови и финансови мерки доведе откритията и истинското развитие на технологиите до мъртва точка. Откритията, способни да променят света, могат да се правят, но не и да получат разпространение. Леченията на заболяванията могат да се потвърдят и одобрят, но не и да се прилагат на практика.
Нима светът е навлязъл в нова епоха на варварство, в която чудесата на медицината са се превърнали в регулирана собственост? Историческите свидетелства доказват подобно предположение. Ако сравним приходите и цените ясно ще видим, че веднага действащото лечение е далеч не толкова рентабилно, колкото изключително дългите и скъпи „терапии“. Статистическият анализ на „разпространението на социалните заболявания“ маркира все по-високите предполагаеми годишни приходи за фармацевтичните компании.
Нима честта, която някога се е давала за откриването на средства за борба с болестите, сега се отбягва, а самите методи за лечение се потискат по волята на бизнес мениджъри? Нима състраданието и стремежът за подобряване на жизнения стандарт на човечеството по целия свят вече не е главната грижа на медицината?
Светът се движи от постоянния поток свободни научни открития. На фундаментално ниво тези открития са истински пророчества за обществото. Докато миналите епохи просто са приветствали и приемали всяко ново откритие, съвременният начин на мислене се ръководи единствено от финансови интереси.
В миналото откритията в областта на медицината никога не са били поставяни под въпрос или отхвърляни. Те винаги са били възприемани като абсолютни — откриването на лек за дадена болест се приемало за истинско Божествено откровение. Дори и най-безскрупулният финансист от миналото не би посмял да прекъсне откритията на медицината. Подобна етична позиция вече не е на почит.
Ако си направим труда да проверим отчетите, ако видим къде отиват милиардите долари, предназначени за научни изследвания, ще се натъкнем на зашеметяваща диспропорция. Как е възможно медицинските проучвания през XIX век да са довели до изработването на превърнали се в „стандарт“ методи на лечение, при това с далеч по-лошо оборудване и несравнимо по-малко средства? И как е възможно съвременната медицина с всичкото й оборудване и финансова мощ да не е в състояние да открие нито един лек с обществена важност за последните тридесет години? Д-р Райф разполагал с начин за унищожаване на всички възможни вируси. Може би, тъй като не са фармакологични средства, устройствата му са били „законно спрени“ от широко разпространение.
Едно кратко изчисление може да ни покаже способността на медицината да открие химична ваксина срещу всеки смъртоносен вирус. Необходимото за целта време надхвърля няколко хилядолетия. А Райф открил единствената разумна техника за унищожаване на всяка една вирусна инфекция. И тази техника не е фармакологична. Заличаването й още в началните етапи на нейното развитие би било логично за онези, които влагат сериозни суми в химичните терапии. Систематичното унищожаване на много подобни (документирани) начини на лечения ясно разкриват цялата истина.
Медицинските власти твърдят, че „няма открито средство за унищожаване на вирусите“. Резултатите от неотдавнашните опити с „върнатите“ лъчеви устройства на Райф противоречат на това становище. Д-р Райф разглеждал микробите не като химични, а като механични системи. Вибрацията убивала патогените само с натискане на едно копче. Едно единствено такова устройство лесно може да бъде настроено по такъв начин, че да унищожи всеки смъртоносен патоген.
Медицинските лаборатории на Калифорнийския университет, лабораторията „Калбфелд“, диагностичната лаборатория в Пало Алто и експерименталната лаборатория в Сан Диего единодушно твърдят, че системата на Райф е напълно безопасна за използване. Федералната администрация по храните и лекарствата обаче продължава да се придържа към официалното становище относно лъчевата система на Райф и отказва да прави каквито и да било изявления относно доказаната й ефективност при хиляди случаи на лечение на рак.
След цялата съдебна афера множество видни медици и учени се събрали да изкажат уважението и подкрепата си към д-р Райф. Приятелите, които били прекалено уплашени, за да застанат открито на негова страна, сега се усмихвали и вдигали тостове. Но човекът, когото молели да стане и да приеме поздравленията им, виждал какво се крие зад маските.
Рицарят виждал сенките, обвили учените и другите събрали се гости. Войските на мрака отново започнали да бият барабаните си и скоро щели да поведат поредната унищожителна битка срещу човечеството. И сякаш никой от видните гости не се интересувал от това. Времето на лъчевата терапия на Райф бил единственият Момент в историята, когато вирусите можели да бъдат унищожавани избирателно и бързо. И това изумително чудо се осъществявало само с едно просто натискане на копчето.
Д-р Райф развил и внедрил нещо, което не било по силите на нито един научен екип. А към края на Втората световна война му било забранено да повтори постижението си на американска земя. Наздравиците и овациите продължавали да ехтят цели петнадесет минути. Вече пречупеният и приличащ на призрак изобретател извърнал поглед. Надалеч. В тъмнината на сенките, в мрака на собствената си душа той търсел нова светлина.
