Как да си помогна сам, за да ми помогне и Бог?
Възможно ли е да се злоупотреби с нещата,
които разбираме частично, защото Библията казва:
„Защото сега
виждаме неясно, като в огледало, а тогава |ще видим| лице в лице. Сега познавам
отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат”.
/1 Кор. 13:12/
Огледалата в древността са представлявали
полирана метална повърхност и са отразявали неясен образ.
„Този,
който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли
да види?
Този, който наставлява народите, няма ли да
порицае? |Той е| този, който учи човека
на знание!
ГОСПОД познава мислите на човека, че те са
суета”.
/Псалм
94:9-11/
„А ако някой
мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо така, както трябва да познава”.
/1 Кор. 8:2/
Ние не можем да надскочим себе си. Не можем
да знаем всичко. Можем да бъдем обогатявани във всяко едно отношение спрямо
Бога в Христос защото:
„В Исус
Христос обитава телесно цялата пълнота на Божеството”.
/Кол. 2:9/
„и в Него са
скрити всички съкровища на мъдростта и на познанието”
/Кол.2:3/
Дали може да си помогне човек сам, за да му
помогне и Бог? – На този въпрос би могло да се отговори с аналогия.
Ако един кораб отплава от едно пристанище за
да отиде до друго определено пристанище ще трябва да има капитан и навигационни
карти, които да помогнат на кораба. В противен случай, ако няма капитан, кораба
при включени двигатели ще отплава в морето без посока и няма да стигне до
никъде, като по-вероятно е да претърпи корабокрушение в някоя самотна скала,
остров или друга суша, а може и да си плава така в морето до изчерпване на
горивото.
Въпроса в заглавието може да бъде зададен по
друг начин. Преди това трябва да се запитаме дали сме автономни? Ние като хора
сме самостоятелни, независими и сами сме управители на живота си. С това
отговаряме на въпроса за автономност.
Добро ли е за едно човешко същество да бъде
независимо спрямо Бога, ако приемем, че Бог е Твореца, а човека е творението? –
Ако отговорим, че е добро, това означава същото като аналогията с кораба, който
е без капитан. Добро ли е на кораба да няма капитан? – Да, добро е. Дали това
звучи да е добро.
Нека ти помогне Бог, за да си помогнеш и
сам.
Може би така звучи по-правилно. Бог предлага
помощта си. Той не дава навигационна карта за да се оправяш сам. Все едно
навигационната карта без капитан да се оправи с направлението на кораба. Как ще
стане това? – Няма как.
Ако Бог е Капитана на твоя живот, тогава Той
знае. Ако корабът е живо същество, тогава Капитанът дава насоката и корабът
пожелава или не пожелава да бъде насочван. Капитанът иска да закара кораба в
небесното пристанище. Корабът обаче може да поиска да акостира само на други
земни пристанища през които преминава маршрута и които си имат своето излъчване
и красота, но не иска да бъде заведен там, където не може да си представи, че
ще стане нещо повече от кораб.
Библията ни предупреждава:
„И ако
в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?”
/Лука 16:12/
Ако тук не се научим да се доверяваме на
Бога в Христос, тогава как ще можем да живеем в един друг свят, където правдата
боде за неправедните.
„Защото, кой
те прави да се отличаваш |от другиго?| И какво имаш, което да не си получил? Но
ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?”
/1 Кор. 4:7/
Всичко ни е подарено и всичко сме получили в
дар. Това означава, че ако наистина това е вярно, тогава то не е наше, а е
чуждо. В тази връзка можем да бъдем само настойници на това, което ни е
поверено. Ако не се научим да сме верни в чуждото, кой ще ни повери нашето.
„Зная
и в оскъдност |да живея|, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко
съм посветен в |тайната да мога да живея| и сит, и гладен, и в изобилие, и в
оскъдност. Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва”.
/Филип. 4:12,13/
Ако има стъпала в познанието, тогава апостол
Павел, чрез тези стихове ни дава пример къде се намира. Всеки човек може да
стигне до по-горно стъпало и да продължи да се качва по стъпалата на
съвършенството.
„И
така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите
за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие”. /Филип. 3:15/
Бог помага и Той може да направи много
повече отколкото молим или мислим. Бог открива волята Си, и неговата заповед е
вечен живот, чрез вяра в Неговия Син.
Бог поема инициативата за нашето спасение, а
ние откликваме или не откликваме. Ако откликнем, тогава може да се каже, че сме
си помогнали, защото Бог ни е помогнал, като ни е поставил в началото на
спасението. Пътя на спасението, по който трябва да вървим е помощта, която ние оказваме
на себе си.
„И ако се
върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка
пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и
правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта
му.
Но ако ти
предупредиш праведника, за да не греши праведникът, и той не съгреши,
непременно ще живее, защото е приел предупреждение, а ти си избавил душата
си”.
/Езекиил 3:20,21/
„Има
време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:... време за мълчане и време за говорене;...”
/Еклис. 3:1,7б/
Бог не иска ние да сме роботи и Той работи
против нашите предрасъдъци, които ни заробват. Имаме изкривена представа за
всичко. Бог така прави нещата, за да се чудим ние.
„Защото,
понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез
глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите”. /1 Кор. 1:21/
„Защото
Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ — по-силна от хората”. /1 Кор. 1:25/
За да живеем без да попаднем в задънена
улица, ние си правим правила, ритуали и мисловни схеми. Без тези неща не можем,
понеже сме станали нечувствителни за Божията правда. Бог ни предлага Себе Си и
нищо повече. Неговия закон е добър но не може да бъде изпълняван от човека,
защото човекът няма силата за това.
„Понеже
това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта,
|го извърши| Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът,
заради греха и осъди греха в плътта,
за да се
изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух”. /Римл. 8:3,4/
Ходенето по Дух не е като ходенето по плът.
Първото означава свобода, любов, мир, радост, истина. Второто означава робство
или псевдосвобода, престорена радост, човешка любов, временен мир, изкривена
истина. Да се ходи по Дух е както да се учи едно бебе, когато прохожда. Когато
човека расте, той продължава да върви и като стане пълнолетен може да отива
където пожелае, защото Бог е Негов Баща и има жива връзка както Баща и Син.
„Казвам още:
дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб,
макар и да е господар на всичко,
а е под
настойници и управители до назначения от бащата срок.
Така и ние,
когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения /елементи,
стихии/ на света;
но когато се
изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под
закона,
за да изкупи
онези, |които бяха| под закона, за да получим осиновението.
И понеже сте
синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!
Затова не си
вече роб, а син; и ако си син, то |си| Божи наследник чрез Христос.
Но тогава,
когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по природа не са
богове;
а сега, като
познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново
назад към слабите и безпомощни първоначални учения |неща|, на които отново
желаете да робувате?
Вие
наблюдавате дните, месеците, времената и годините.
Боя се за вас,
да не би да съм се трудил сред вас напразно”
/Гал. 4:1-11/
Човечестовото узрява до момента, в който ще
бъде подготвено за второто идване на Исус Христос. Някои ще Го посрещнат с
радост, други със страх. Злото е оставено да расте, докато достигне пълнота за
да бъде премахнато. Кулминацията на това зло беше разпъването на Божия Син на
кръста при първото Му идване. Той се остави да бъде разпънат, за да демонстрира
любовта си към нас.
„Защото
тайната на беззаконието вече действа, |но не се открива| само докато не се
отдръпне Онзи, който сега я възпира;
и тогава ще
се открие беззаконният, когото Господ Иисус ще премахне с дъха на устата Си и
ще унищожи с явлението на пришествието Си,
|този|,
чието идване е според действието на Сатана, |съпроводено| с всякаква сила,
знамения, лъжливи чудеса
и с всичката
измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха любовта на
истината, за да се спасят.
И затова Бог
праща заблуда да действа между тях, за да повярват |на| лъжата,
та да бъдат
осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение в
неправдата”.
/2 Сол. 2:7-12/
Истинският
въпрос е не защо Бог не помага на някои, а защо Бог помага на някои, понеже
никой не заслужава да му се помогне. Бог възлюби света докрай. Личното
взаимоотношение на човека с Бога е крайно наложително и е единствената помощ,
която всеки от нас може да си окаже. Бог кани. Той предлага нещо съществено за
нас и единствено, което ни поставя до Самия Него в небесни места.
Бог помага, защото природата Му е такава.
Падналата човешка природа само може да приеме тази помощ. От човешка гледна
точка приемайки помощта ние признаваме своята зависимост. Ние сме призовани да
имаме Божията гледна точка. Истинската независимост е зависимостта ни от Бога. Локомотивът
тегли вагоните. На вагоните може да им се помогне да стигнат до определената
гара.
използвани
стихове: 1 Коринтяни 13:12; Псалм 94:9-11; 1 Коринтяни 8:2;
Колосяни 2:9; 2:3; Лука 16:12; 1 Коринтяни 4:7; Филипяни 4:12,13; 3:15; Езекиил
3:20,21; Еклисиаст 3:1,7б; 1 Коринтяни 1:21,25; Римляни 8:3,4; Галатяни 4:1-11;
2 Солунци 2:7-12
